Най-дългият дебат в Общинския съвет в Пловдив от началото на мандата се оказа недостатъчен, за да се реши съдбата на пробива под Водната палата. След близо 6-часови разговори се разбра едно – проектът спира до 45 дни, връща се старото движение през този период, а обсъжданията и крайните решения ще се взимат напред във времето.
Въпреки че днешната сесия трябваше да даде отговори,тя единствено постави повече въпроси, които в следващите 45 дни ще се трупат все повече. Идеята на ГЕРБ за временно спиране на проекта все пак успя, макар формално предложението да не дойде от тях, а от „Съюз за Пловдив. Самият Здравко Димитров вече беше издал Акт 10 на обекта, с който се спря работата по него. Още в началото на дебатите се знаеше, че радикалните настроения сред съветниците за окончателното прекратяване на проекта няма да пожънат успех, поне на тази сесия.
Всъщност двете страни в дебата бяха именно това – „За” и „Против” пробива. Дискусия относно как трябва да изглежда това съоръжение дори не бе започната. Експертите и браншовите организации, които през последните седмици се надпреварваха да пускат позиции срещу пробива също липсваха.
Нямаше нито един от четиримата представители на браншовите организации на т.нар. Обществен съвет по контрол на разходването на средствата от заема - арх. Илко Николов – Съюз на архитектите в България, арх. Чавдар Тенев – Камара на архитектите в България, инж. Радостина Богданова – Камара на инженерите в инвестиционното проектиране, инж. Пламен Иванов – Камара на строителите.
Единствените двама представители на организации, които имат отношение към такъв тип проекти бе Богдан Милчев от „Института за пътна безопасност”, както и Диана Русенова от „Европейски центъра за пътни политики”.
По същество говори единствено Русенова, докато бившият шеф на КАТ – София Богдан Милчев направи изказване много повече в политическа риторика, отколкото експертна. Шефът на ИПБ назидаваше гражданите защо чак сега са се сетили да недоволстват и обясняваше на общинските съветници как да се държат и гласуват.
Експертното мнение на Русенова бе кратко, но ясно. В няколко минути тя обясни, че транспортното изследване, направено от Община Пловдив е всичко друго, но не и изследване. Според нея е абсурдно да се прави симулации и проучвания само на едно кръстовище след намеса, а не на цялата зона.
„Нищо не знаем за тези данни, къде ще отидат тези коли, колко нови ще тръгнат по този възел. Имаме една симулация с програмата “visium”, която е прекрасен продукт, но аз мога да ви изкарам каквито искате резултати с каквито и данни да ми дадете. В този смисъл трябва ново проучване, за да може и ние да дадем експертно становище”, каза Русенова. Тя се ангажира от нейната организация да направят собствено проучване, което да дадат на Община Пловдив.
Другите експерти, които се изказаха бяха самите проектанти на пробива, както и наетите от Община Пловдив специалисти за изследванията. След кръстосания им разпит се премина и към същинския дебат – „за” и „против” този пробив.
Сред представителите на протестиращите имаше и активисти на „Демократична България” в лицето на Манол Пейков и Георги Велев. Бившият депутат и издател в разпалена реч заяви ,че това което прави Община Пловдив няма нищо общо с модерните европейски градове. За него трябва да се правят все по-малко пътища и все повече пешеходни и велозони, цитирайки урабниста Ян Гейл. Той даде пример с Копенхаген и Гент, което предизвика дискусия след това сред съветниците.
Над 10 граждани се изказаха срещу проекта, като и техните доводи защо той не трябва да се реализира. В мотивите на всички бе залегнало – град за хората, а не за автомобилите. Слабостите в проекта и пропуските в документацията бяха част от аргументите защо не трябва да се случи проектът.
Най-активни в сесията бяха съветниците на ГЕРБ, което не се бе случвало в този мандат, като се зададоха редица въпроси към проектантите. Към тях бяха и светниците от „Демократична България”. Останалите формации бяха в доста пасивна ситуация. От обратната страна на дебата бяха единствено представителите на „Съюз за Пловдив” в лицето на Евелин Парасков и Владимир Темелков, чието предложение бе в крайна сметка прието.
Развитието на града с пешеходни зони в централна градска част, разширена велоалейн мрежа, добър градски транспорт и вътрешен ринг в периферията на града. Това бяха исканията на гражданите, които смятат, че трябва да се реализират преди този проект.
Един от споровете бе и относно финансовата корекция за разрушената зона около бул. „Марица – Юг”. Бившият общински съветник и председател на КОД Пепа Деведжиева заяви, че Община Пловдив лъже за санкциите. Тя каза, че има документ от Управляващия орган, в който е записано, че градските власти подлежат на 5% финансова корекция плюс тези 400 000 лева за разрушената зона. Зам.-кметът Пламен Райчев й отвърна, че няма такъв документ при него и поиска да му бъде предоставен.
Кметът Здравко Димитров взе последен думата и заяви, че проектът вече е спря с Акт 10, още преди решението на Общинския съвет.
„Всеки един от нас попада в задръствания, никой не ги иска. Как да излезем от ситуацията? Слушахме Ян Гейл. Нека дойде с една кутия цигари да ми каже как се чисти града – 77 ст. на месец плащат пловдивчани за почистването ! В тези държави, които говорихте, данъците колко са – 40%, 50%? Ако вдигнем данъците тук какво ще настане? Чистият въздух ние също го искаме, а с това задръстване там колите са под прозорците на гимназията. Ще видите колко много зелени площи сме отвоювали. Ние сме длъжни да направим най-доброто за града, оттук нататък ще ни съдят тези след нас”, каза Зико. След сесията той заяви, че ще се вземе решение, което е най-добро за хората.
На практика днешната сесия бе генерална подготовка за същинския дебат за проекта. От една страна протестиращите заявиха, че няма да отстъпят за окончателното му спиране, а кметът недвусмислено показа, че няма да се откаже от реализацията му.
Следващото обществено обсъждане се очаква да бъде още по-дълго, с още по-радикални позиции. Кметът заяви, че тогава ще има представители и експерти и от организации, които са „за” реализацията на този проект. На въпросното обсъждане ще трябва да се знае и ясно какво ще представлява пробива и неговата организация за движение.
Така тези 45 дни ще бъдат подготовка на двете страни за същинския дебат, в който трябва да стане ясна съдбата на пробива под Водната палата.