Родители, педагози, медици и юристи от Пловдив обсъдиха предизвикателствата пред образователната система през призмата на обучение на деца с разстройства от аутистичния спектър/РАС/. Дискусионният форум бе организиран от Регионално управление на образованието и Регионалния център за подкрепа процеса на приобщаващо образование, а повод за това стана историята на четирите деца с увреждания от Пловдив, които бяха изложени на риск от отпадане от образователната система. TrafficNews вече ви разказа за казуса, както и за отговора на институциите към него:

Четири деца със СОП не успяха да запишат първи клас, родителите им заподозряха афера между институциитеКакто може да се очаква - виновни няма!

РУО пое случая с четирите деца със СОП, комисия наново ще разгледа здравословното им състояниеДецата ще тръгнат на училище, увери директорът на регионално управление на образованието

По време на форума „Децата от аутистичния спектър – не/ВЪЗМОЖНИТЕ алтернативи за образование“ стана ясно, че броят на деца с подобни диагнози е нараснал чувствително през последните десетилетия.

Ако през 2006 г. децата с РАС, приобщени към образователната система, са били 4, то през 2022г. те са – 252. Конкретно в Пловдив през последните години децата с аутизъм представляват 16% от всички диагностицирани ученици, приобщени към общообразователната система.

Присъстващите се обединиха около позицията, че тенденцията е притеснителна и повдига много въпроси, към чието решение трябва да се пристъпи час по-скоро. В рамките на дискусията обаче се открои противопоставяне в позициите на родители и професионалисти по подов интеграцията на деца със СОП в образователния процес.

Професорът по педагогически науки Дора Лефтерова, която присъстваше на събитието, посочи, че „ако в последните години в Пловдив се отчитат 16%, в световен мащаб се отчитат 25% увеличение на случаите на деца с РАС. Това поставя въпроси най-вече за ранната диагностика и необходимостта от нея. Маркери за разстройства могат да бъдат открити още на 3-месечна възраст. В 1-ви клас е ужасно късно. Това означава, че трябва да готвим нови специалисти, а институции и НПО-та, наред с родителите, да имат друг поглед към развитие на детето“, посочи тя.

Професорът обаче бе категорична – съществуващата наредба за приобщаващо образование в България отговаря на световните стандарти и опит.

„Движим се в посока на високо приобщаващо образование. Няма как да се върнем към специализираните училища за деца с увреждания“, заяви специалистът и допълни, че това изправя сектора пред важните въпроси – какво правим с тежките случаи и как да се осигури най-добрият интерес на децата. По нейно мнение трябва сериозно да се работи и по обществените нагласи за децата със специални образователни потребности, които не бива да бъдат лишавани от възможността за интеграция.

Контра на позиция на професора обаче се яви тази на Ивайло Иванов- бащата на Калоян, чиято история стана вдъхновител на дискусионния форум.

„Това, което ние искаме като родители на деца с аутистични разстройства, е разкриването ако не на училища – то поне специализирани паралелки. Според мен, моето дете, което е невербално, няма как да бъде включено в масово училище. Представете си сега аз да стана по време на срещата – да пищя, да скачам, да тичам, да се смея. Същото е в училище, няма как да стане. Ние така или иначе ще бъдем низвергнати от другите родители“, сподели той.

По негови сметки, ако се спазва изнесената тенденция за ръста на деца с аутизъм в образователната система – през 2006 година - 4 деца, през 2022г. - 252, то през 2038 ще имаме 15 786 деца с РАС в масовите училища.

„Тогава пред нас ще бъде въпросът не дали да откриваме такива паралелки, а колко да бъдат те. И даже сега сме след последния момент, в който трябва да започне действие. За нас като родители, които искат най-доброто за децата си, не е важно както пише в дипломите им, а дали тези деца ще могат да се справят сами, когато нас ни няма“, заяви Иванов и призова заедно институции и родители да търсят решения.

В тона на дускусията със становище се включи адвокат Владимирова, която посочи нужда от промяна в Наредбата за приобщаващо образование. По нейно мнение е очертана необходимост от по-ясен регламент в частта чл.175 /т.3 и т.7/, където законът не дава избистрени критерии за медицинската документация. Становището ѝ ще бъде изпратено до МОН и комисията по образование за разглеждане.

На срещата присъстваше и зам.-кметът по социални дейности Георги Титюков, който заяви, че Община Пловдив има готовност да съдейства за изграждане на паралелки или център за деца с РАС.