Пловдивският административен съд отхвърли жалба на собствениците на къща - паметник на културата на ул. "Христо Г. Данов" 7 срещу заповед на район "Централен" за премахване на незаконно покриване на част от фасадата с изолация. Обект на съдебния спор е едно от най-красивите и емблематични здания на знаковата пловдивска улица - къщата на д-р Жак Араф, е частна собственост.

Административният акт на Георги Стаменов е срещу „частична фасадна реставрация чрез поставяне на изолация, измазване и боядисване на южна и източна фасада" без за това да има съгласувателна процедура с НИНКН, каквото е изискването на Закона за културното наследство. Собственикът пък твърди, че за поставяне на топлоизолация не се изисква разрешение за строеж нито е необходимо да се изготвят и проекти, а в годината на издаване на разрешението за строеж - 2007 г. и удостоверението за въвеждане в експлоатация на строеж - 2008 г., е действал законът Законът за паметниците на културата, където няма изискване за такова съгласуване.

Началото на административното производство е сложено на 17.03.2021 г., когато е извършена проверка и съставен констативен акт от работна група при район "Централен". Собствениците, които са и възложители на ремонта, не представят одобрен проект, съгласуване с контролни органи, разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка, протокол за определяне на строителна линия и ниво, както и заповедна книга. Изпълнението на СМР е подробно описано в акта, като е посочено, че по южната и източната фасади е поставена топлоизолация, тя е измазана и боядисана. Сградата е единичен паметник на културата, следователно предварително съгласувана проектна документация за реставрация на фасадата, по реда на ЗКН (ЗПКМ - отм.) е задължително условие. Констативният акт е връчен и е постъпило възражение против него.

"Настоящият съдебен състав намира, че в своя обем извършените строително-монтажни дейности представляват подмяна с друг вид материали съществуващата преди това външна мазилка на южна и източна фасадни стени. Дори в този обем, извършените дейности също подлежат на съгласуване по реда на  чл. 151, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 Закона за устройство на територията. Въпреки че текущият ремонт не представлява строеж, щом се касае за недвижими културни ценности в техните граници и охранителни зони, е необходимо съгласуване по Закона за културното наследство, независимо, че процесните строителни и ремонтни дейности не изпълват генералната дефиниция за строеж. Щом се касае за недвижима културна ценност към тях следва да бъде прилагана и специалната норма на  чл. 151, ал. 2 ЗУТ. Нормата е специална и визира всички строителни и монтажни работи, каквато е и полагането на топлоизолация, независимо от това, че не представлява строеж, а текущ ремонт. В този смисъл са и разпоредбите ЗКН, именно чл. 83, ал. 1, т. 2 б. "г", посочват от съда.

Те отхвърлят жалбата на собствениците на сградата с аргумент, че дори при Закона за паметниците на културата да няма съгласувателна процедура към онзи момент, правната норма на чл. 151, ал. 2 от ЗУТ (обнародвана в ДВ, бр. 61 от 2007 г.), действаща към момента на извършване на строително-монтажни дейности, предвижда, че в обекти - паметници на културата, подобни дейностите се извършват след съгласуване с Националния институт за паметниците на културата (сега НИНКН).

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му с препис за страните.

ИСТОРИЯТА:

Жилищно-търговската сграда на д-р Араф е единична недвижима културна ценност. Построена е по проект на знаковия арх. Камен Петков. Самият д-р Араф е важна фигура - той е един от заможните хора, които дават средства за построяването на културния дом на евреите БЕТЕМА, сега читалище "Шалом Алейхем"(също проектирана от арх. Петков). Именно от къщата на д-р Араф започва еврейското гето, по спомени на писателката Ивет Анави. В периода от 1941 до 1944 г. там са принудени да се пренесат всички евреи, които са живеели в други квартали на Пловдив.

"Тук във всяка стая имаше по едно еврейско семейство. Дори в деня на сватбата ни с д-р Леон Анави полицията нареди да се движим в определените часове - само два часа на ден. Изключение се правеше само за погребение и затова нашите гости дойдоха с бележки за погребение", разказва тя. Оттук започва и историата за нощта на 10 март 1943 г. - началото на Холокоста в Пловдив. С бохчи, по нощници, посред нощ извеждат евреите, за да ги депортират. Тогавашният пловдивски митрополит Кирил надига глас и с подкрепата на депутати, общественици, юристи, предприемачи и граждани успява да предотврати изпращането на 600 пловдивски евреи в лагерите на смъртта. Прави го с думите: "Ще легна на релсите, но няма да допусна влаковете за лагерите да тръгнат!".