Когато слушаме музика, в мозъка ни протичат множество неврологични процеси, които от години интригуват учените. Въпреки това, науката още не може да установи защо ритмичните звуци имат такова силно въздействие върху нас, a изследванията не са открили „музикален център“ в човешкия мозък. Подобно на много процеси от по-висок клас, задачите свързани с възприемането и извличането на удоволствие от музиката, са разпределени между няколко области на мозъка.

Доказано е, че притокът на кръв в мозъка се увеличава и намалява според различна музика, поради реакция на части от мозъка, свързани с емоция и възбуда.

При 80% от хората музиката може да предизвика силни физически реакции, като някои от тях са сравними с тези на оргазъм. Фактът, че подобно на стимулация от секс или храна, мозъкът ни реагира и на слушане на музика, означава, че е възможно способността ни да я възприемаме и възпроизвеждаме да се дължи на някаква еволюционна особеност. Причината за нея може да се крие в редицата положителни влияния, които музиката има върху човешкия мозък. Тя подобрява познавателните способности, паметта и творческото мислене.

Различните видове музика ни влияят по различен начин.

Спокойните мелодии благоприятстват абстрактните процеси в мозъка, като по този начин ни правят по-креативни. Новата музика подобрява шофьорските умения. Способността на мозъка да обработва изображения се подобрява значително сред онези, които са слушали класическа музика.

Примерите за ползотворното влияние на музиката върху неврологичните процеси в човека са много. Въпреки това обаче, има хора, които не изпитват никакво удоволствие от музиката. Явлението е известно като „музикална анхедония“. При някои хора музиката просто не задейства центровете за възнаграждение в мозъка. Хората с „музикална анхедония“ разпознават мелодиите и могат да установят кои песни са весели и кои са тъжни, но не и да усетят емоцията. Причината за този странен феномен обаче не е известна.

Източник: iwoman.bg