Археологическият музей ще посрещне посетителите си в Международния ден на музеите с изключително любопитна изложба – „Открития 2021”. Тя се открива на 18 май и ще работата на археолозите в Пловдив и региона разкопки през отминалата година.

Център на временната експозиция е находката на вотивни паметници  – теракоти на различни божества, зооморфни съдове, жертвеници и лампички, открита от археолозите Мая Мартинова-Кютова и Биляна Груева-Здравчева по време на последните разкопки на Източната порта в навечерието на 2022 г. Една от фигурите на богиня е особено интересна, защото лицето е позлатено.

Изложбата представя още няколко важни и интересни обекта.

Представен е Тракийски селищен център от VІ – V в. пр. Хр. край с. Васил Левски. Обектът е открит още през 1993 г. по време на теренни обходи, проведени от археолозите Мечислав Домарадски и Костадин Кисьов. Първите археологически разкопки започват през 2005 г- Установено е, че селището, датирано в периода VIІ – V в. пр. Хр., обхваща приблизителна площ от впечатляващите 25 декара. Към момента проучванията са съсредоточени в укрепената част на селището, разположена на площ от 5 декара, където обикновено се намират най-представителните постройки. Aрхеолозите разкриват част от крепостния зид с дължина 30 м и ширина 2 м, изграден в техниката opus emplectum. На места запазената му височина достига до 1,50 м, което се среща рядко във въпросния период. През 2021 г. археолозите продължават да разкриват необичайна правоъгълна сграда, свързана с крепостната стена.

Представена е и работата по разкриването на Небет тепе от екип археолози начело със София Христева. Първите разкопки там са проведени още през 1934 г., като през годините с тази задача се наемат различни изследователи. Общата проучена площ до 1986 г. е около 4000 кв.м и покрива по-голямата част от обекта. През 2016 и 2017 г. разкопките са подновени в непроучен до момента участък югозападно от цитаделата и северозападно от средновековната щерна. Под ръководството на археолога София Христева, екипът успява да проучи площ от над 470 кв.м и да актуализира значително данните от предходните проучвания. Разкопките през 2021 г. са извършени в участъка между проучванията от 2016 г. от юг и тези от 2017 г. от север. Така археолозите успяват да завършат своите изследвания на структури, разкрити през предходните години. В сложната стратиграфия, те разкриват пластове от съвремието, османския период, Средновековието, Късната античност, римския и елинистически период и раннобронзовата епоха.

Представен е обектът на  ул. „Александър С. Пушкин" № 14 на археолога Елена Божинова. Той е интересен за археологията, тъй като е разположен извън крепостните стени на града – район, намиращ се и извън защитената историческа зона „Филипопол-Тримонциум-Пловдив". Започвайки работа, археолозите откриват, че културният пласт е по-дебел от първоначално измерения. Слизайки надолу в пластовете, те попадат на следи от Средновековието (XI – начало на XIII век) – части от сграда, зимници, пещи, огнища и 4 гроба. В дълбочина са проучени насипни пластове и ходови нива от античността (II – VI век). Резултатите от проучванията на обекта доказват интензивно обитаване извън крепостните стени, особено през XII – начало на XIII век. Събраните материали дават основание на проучвателите да смятат, че е възможно останките да са принадлежали на производствени центрове, а много вероятно и на тържища.

Една от най-интересните витрини за публиката обаче ще е тази, която разказва за една не толкова известна част от работата на археолозите – теренните издирвания на археологически обекти в землищата на Пловдив и с. Оризари, с. Златитрап, с. Кадиево и с. Брестовица, общ. Родопи .

Теренните издирвания, също познати като археологически обходи, са проведени като част от стремежа на археолозите да научат повече за населените места около най-големия селищен център на Тракия – днешният  Пловдив. Въпреки мъгливото време, което силно затруднява работата, те успяват да открият и регистрират 15 селищни обекта, непознати за археологическата наука до този момент. Интересно откритие е, че макар и част от заливните територии на р. Марица, районът е бил заселен през различните епохи. В хода на теренните издирвания, археолозите посещават и известната на науката Мечкюрска могила – важен селищен център, обитаван в продължение на хилядолетия през праисторията. Установени са с точност границите на голямата площ на сателитния обект около нея. Желанието на археолозите е теренните проучвания да продължат и през следващите години, за да успеят да разкрият още нова информация за миналото на региона. Крайната цел е създаването на пълна археологическа карта на Пловдив и околностите му. Ръководител на обходите е  Елена Божинова, зам.-ръководител – София Христева.

Всяка от витрините разказва любопитната история на обектите и онагледява текстовете с експонирани находки и графични изображения. Важен детайл от изложбата е фактът, че всички пана дават информация както за екипите, работили на терен, така и за времето на провеждането на проучванията.

Освен че повдига завесата на мащаба на работата на археолозите от пловдивския музей, експозицията има и образователна мисия. В текстовете са използвани термини, които кураторът Екатерина Илиева е събрала в специална книжка. Така пътешествието в миналото на Пловдив се превръща и в първа крачка към научаване на част от археологическата лексика. Всеки посетител може да си вземе речника от специална строителна количка - задължителният атрибут в работата на археолозите.

Изложбата продължава до септември и със сигурност си струва да бъде посетена.