Служебният министър на културата - пловдивчанинът Найден Тодоров, се отчете в края на мандата си. В пост в социалните медии той отбеляза всичко онова, което свърши за сравнително краткия период, в който бе начело на ведомството. Щафетата днес поема директорът на Драматичен театър-Пловдив Кръстю Кръстев, който преди часове се закле в Народното събрание.
 
Ето какво написа Найден Тодоров:
 
Когато през февруари 2023 г. влязох в Министерството на културата, си давах сметка, че без дълъг хоризонт и без работещ Парламент, няма как да се постигнат особено големи резултати. Въпреки това реших да дам всичко от себе си, времето ми в министерството да бъде добре осмислено.
 
Разбира се, като човек от сферата на сценичните изкуства, съм особено щастлив, че с екипа на Министерството успяхме да изготвим след няколкомесечни усилия Постановление за утвърждаване на единни разходни стандарти за финансиране на държавните културни институти, осъществяващи дейности в областта на сценичните изкуства. Това постановление бе прието на последното заседание на Министерски съвет влиза в сила от 1 октомври. То ще помогне на театрите, оперите и симфоничните оркестри да не затънат във финансов колапс след отпадане на допълнителната компонента за заплатите, която важеше в пандемичните времена, още повече, че предишните стандарти бяха определени във време, когато минималната заплата в България беше два пъти по-ниска от днес.

Работихме усилено и да спасим един от най-старите оркестри у нас - Разградската филхармония от закриване, като разделихме стандартите за финансиране на оркестъра от тези на театралните структури в културния институт, като за тази цел на заседание на Министерския съвет измененихме Постановление на Министерски съвет № 45 от 2014 година за дейността на държавните културни институти.

С Решение на МС № 164 беше одобрен Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените библиотеки. Така всеки директор на културен институт ще е задължен въз основа на своята концепция, с която е спечелил конкурса за длъжността, да изготви стратегически план за развитието на културния институт и да представя пред министъра на културата отчет на свършената по стратегията му работа.

За първи път от повече от 30 години беше направена инвентаризация и застраховка на четирите ценни музикални инструмента, собственост на Република България: виолончело Гофрилер, цигулка Капа, цигулка Страдивари и цигулка Гуарниери.
Уговорихме с министъра на вътрешните работи прехвърлянето на 17 щатни бройки от МВР в Националния институт за недвижимо културно наследство, за да могат експертите там да работят по-бързо и ефективно. НИНКН е една от най-натоварените структури в сферата на културата в България, но е принудена от малко повече от десетилетие да работи с бройка служители, много под санитарния минимум за подобна организация.

Внесох в Народното събрание проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права с оглед изпълнение на Директива 2019/789 на ЕП на Съвета и Директива 2019/790 на ЕП на Съвета в националното законодателство. ЗИД въвежда две ключови директиви на Европарламента и ЕС в областта на авторското право, заради чието неспазване България плаща от близо две години тежки глоби.

Заедно с екипа на Министерството работихме по Проект на Постановление за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за филмовата индустрия. Надявам се, че следващият министър ще има силите да прекара този вече готов проект през МС, за да могат най-после проблемите в киното ни да се преодолеят.
 
Изработихме и няколко правно-нормативни документа, важни за културния сектор у нас:

- правила за организацията на работата на Управителния съвет на Национален фонд „Култура“- приета на заседание на УС на НФК;
- нова Наредба за условията и реда за провеждане на конкурси за предоставяне на средства от Национален фонд "Култура"; 
- проект на Правилник за изменение на Правилника за устройството и дейността на Националния исторически музей – София;
- утвърдени са и измененията и допълненията на Наредбата за теренни археологически проучвания.
 
Съвместната работа на дирекциите ПНДПП и КНМИИ подготви изменения и допълнения в Закона за закрила и развитие на културата в областта на недвижимото и движимото наследство. ПНДПП и СИХО подготвиха изменения и допълнения на воденият от МК регистър на културните организации; по създаването на регистър на индивидуалните артисти; системата за финансиране на държавните културни институти; както и функционирането и управлението на Национален фонд „Култура“.

Обезпечен е редовния археологически сезон за 2023 година. На годишната сесия за кандидатстване за предоставяне на целева финансова подкрепа за провеждане на теренни археологически проучвания и теренна консервация, по бюджетна програма „Опазване на недвижимото културно наследство“ са представени 165 проекта.

Обявена е годишната конкурсна сесия за подпомагане на творчески проекти в областта на литературата.

Обявени са девет конкурсни сесии за предоставяне на финансова подкрепа в сценичните изкуства: за фестивали и конкурси в областта на танцовото изкуство, за театралното изкуство, музикалното изкуство, както и за спектакли в областите на танцовото, театралното и музикалното изкуство

На 13.02.2023 г. в Галерия „Средец“ на Министерство на културата, бе дадено началото на Националната програма за отбелязване на 150–та годишнина от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски.

Прие се Национална програма със събития и инициативи за отбелязването на 80-та годишнина от спасяването на българските евреи по време на Втората световна война. Министерството на културата подкрепи финансово 16 инициативи.

Министерството на културата подготви националното участие на Република България в 18-ото издание на Венецианското биенале за архитектура, което се стартира на 20 май и продължава до 26 ноември 2023 г. в гр. Венеция. България се завърна на биеналето след 15-годишна пауза!

През февруари чествахме 145-годишнината от основаването на Националната библиотека „Св.Св.Кирил и Методий“ както и 200-годишнината от рождението на Найден Геров - един от основателите на съвременното българско училище.

На 10 май т.г. се ознаменува тържествено 50 годишнината от основаването на една от основна за българската култура културна институция каквато е Националния исторически музей.

Стартирахме и национални инициативи, свързани с Илинденско-Преображенското въстание и с големия творец Димитър Талев.
В международен план се случиха няколко много важни срещи:

Среща с Генералния директор на „Франс музеум“, във връзка с подкрепата на проекта ни „Световен център на изкуствата“ на остров „Св. св. Кирик и Юлита“.
Гостуване и на вице-генералния директор на ЮНЕСКО за култура Ернесто Отоне по повод същия проект.
Осъществени бяха и работни срещи с Ксавие Рей - Директор на център Помпиду.
В Бритиш Мюзеум гостува Панагюрското златно съкровище като възлов експонат от изложбата „Лукс и власт - от Персия до Гърция“. Успоредно със събитието вече се водят преговори с Бритиш Мюзеум - Лондон за дългосрочно сътрудничество с НИМ.
Подписахме тристранен договор между Министерството на културата, НАИМ – БАН и Фондация „Дж.Пол Гети“ за представяне на изложба тракийско изкуство в едноименния музей в Лос Анджелис.
След близо четвърт век отсъствие на 27.04. т.г. България се завърна на Международния панаир на книгата в Лайпциг, Германия! Разговаряхме и с директора на панаира, в близко бъдеще България да бъде страна “на фокус” в Панаира на книгата в Лайпциг.
Важна е и изложбата „Заедно“ под егидата на Министерствата на културата на България и Република Северна Македония на български и северномакедонски художници, която открихме в сградата на европейския парламент в Брюксел.
В ход е подготовката на археологическа изложба „Требенище – II“ – откриване лято 2023 г. Сключен е договор за осъществяване на археологическа изложба в Скопие /предвидена за есента на 2023 г.
В Брюксел защитихме българските интереси в сферата на медийното законодателство по време на срещата на министрите на културата на Европейския съюз.
Утвърдена е програма за сътрудничество в областта на образованието, изкуството и културата между Република България и Република Индия за периода 2023-2026 година.
Изготвихме и приехме: архитектурно заснемане, конструктивно обследване, технически паспорт и задание за изработка на инвестиционен проект за основен ремонт в сграда с предоставени права на управление на Министерството на културата, с адрес: бул. „Княз Александър Дондуков“ № 16, гр. София“.
Предпроектни проучвания във връзка с възлагане изготвяне на инвестиционен проект за основен ремонт и реставрация на сграда на МК, гр. София, бул. „П. Евтимий“.
Възложено бе изпълнението на подмяна на пожароизвестителна инсталация в сградата на Крипта на храм-паметник „Св. Александър Невски“, гр. София.

На 15. май направихме първата копка на общежитието на училището по каменоделство в с. Кунино.

Осъществени бяха и различни обществени поръчки, измежду които - за инсталация и конфигуриране на програмен продукт „Система за управление на авторските права – СУАП“, за доставка на мултифункционални устройства за нуждите в културата, за изготвяне на единни стандарти и методология за дигитализиране на музейно, библиотечно и аудиовизуално съдържание.

Бяха проведени и належащи конкурси за избор на директори - на Театрална работилница „Сфумато“, на ДТ „Невена Коканова“ – Ямбол, на ДТ „Йордан Йовков“ – Добрич, на Театър 199 „В. Стойчев“, на ДТ-Сливен, ДТ – Ловеч, Плевенска филхармония, на НУИИ „Илия Петров“ – София, както и директорите на НУКК, на НИМ и на ЦПА – Созопол. В процес са и конкурсните процедури за директори на БКИ – Берлин, БКИ – Виена, БКИ – Будапеща, БКИ – Рим, БКИ – Варшава, БКИ – Париж. Обявен е и конкурс за заемане длъжността директор на Национален музей „Шипка-Бузлуджа“.

Обявен е международен архитектурен конкурс за Център за експериментално куклено изкуство към Държавен куклен театър - Стара Загора - инициатива на театъра, подкрепена от Министерство на културата и Община Стара Загора.

Новоформирани бяха следните награди с национален статут:
- Национална литературна награда „Христо Ботев“ за литература и публицистика;
- Национална литературна награда за поезия „Никола Вапцаров”.

На срещи с делегатите от последния Конгрес на културата, провел се преди 40 години, обсъдихме нуждата от Национална стратегия за развитие на българската култура и евентуалното свикване в този контекст на нов Конгрес на културата.Водихме тежки битки за финансирането на културното наследство и изкуствата. Осъществени бяха и стотици срещи с посланици, културни министри от различни страни, мениджъри от сферата на изкуствата и дейци на културата. Целите на всички тези срещи бяха две - да се подпомогне развитието на родната ни култура и да бъде тя популяризирана в международен мащаб.

Благодаря на колегите, които бяха с мен в това приключение и с които направихме гореописаното възможно!"