Легендарното „Възвишение” на Пловдивския театър с последно представление

Спектакълът по едноименния роман на Милен Русков излиза от храма като победител

Пловдив
31.10.2019 11:00 1640 1
Легендарното „Възвишение” на Пловдивския театър с последно представление

Знаковият „Възвишение”  слиза от сцена с едно последно представление на 31 октомври от 19 часа в Голямата зала на Драматичния театър. Спектакълът по едноименния роман на Милен Русков излиза от храма като победител – след  5 години пред пълни салони, с десетки хиляди просълзени зрители, преживели катарзиса и усещането за нещо споделено, за нещо необяснимо магично и силно обединяващо.

Какво толкова, ще кажете! Просто едно обикновено представление, на един театър, в един град… Историята на „Възвишение” обаче е всичко друго, но не обикновена.

Тя започна дни преди дългоочакваната премиера. На 22 август 2013 г. вместо въодушевени артисти, готвещи се за репетиция, в 8.14 часа в сградата на театъра влязоха пожарникарите. Равносметката бе смазваща – огънят бе унищожил всичко. Нямаше я сцената, декорите, всичко бе станало на въглен. 19 дни по-късно представлението щеше да даде старт на Международния есенен театрален фестивал „Сцена на кръстопът”.

Минути след като ужасната новина обиколи Пловдив, в двора на театъра се събираха актьорите от трупата, журналисти, почитатели – всички с посърнали лица, а немалка част от тях и със сълзи в очите.

Песимизмът бе разбираем – голяма зала нямаше, декор – също! Колкото и невероятно да звучи – само след часове, от екипа на Драмата излязоха и обявиха: „Спектакъл ще има, фестивал „Сцена на кръстопът” – също”.

Последва денонощна работа на техническите служби, адаптиране на декора за сцената на Дома на културата „Борис Христов”, репетиции в новото сценично пространство. Беше невероятно, но се случи и на 10 септември 2013 г. „Възвишение” се случи.

Последваха няколко еуфорични години, в които спектакълът се играеше пред пълни салони из цяла България, а актьорите станаха не просто партньори във „Възвишение”, а „револуционери”, които живееха в образите на Милен Русков. Дойдоха и наградите – Икар за режисурата на проф. Иван Добчев, Аскеер за „Изгряваща звезда” на Бойко Кръстанов и номинацията за Икар за дебют за Красимир Василев.

Заедно с тях катарзиса „Господи, помогни ми да ся возвися!” преживяха Асен Блатечки, Ивайло Христов, Петър Тосков, Венелин Методиев, Христо Пъдев , Станислав Ганчев , Троян Гогов , Симеон Алексиев , Красимир Доков , Тодор Генов , Русалина Чапликова , Елена Кабасакалова , Лазарина Коткова , Светлана Мановска , Радина Думанян , Екатерина Георгиева, сценографът Ивайло Николов, костюмографът Ива Гекова, композиторитът Асен Аврамов.

„Възвишение” бе не просто успешен сценичен прочит на голям български роман, спектакъл  явление с необичайния си цветен език, но и спектакъл вдъхновение. Помогна на театъра да премине през ужасно труден период, който завърши със завръщането в собствената зала през 2016 г. и даде началото на много силен период в репертоарната политика.

Нещо, което дава своите плодове и днес, защото без съмнение Пловдивският театър е в абсолютен Ренесанс и предлага на публиката в цялата страна представления, които единици театри имат в афиша си. „Одисей” въобще не влиза в тези класации, просто защото няма друг театрален проект, който да се мери по мащаба му.

Затова е важно да изпратим „Възвишение” с аплодисменти, а за тези ,които не са го гледали (ако има такива) на 31 октомври е последната възможност.

Фотография: Георги Вачев

Напишете коментар
Вашите коментари през Trafficnews.bg
1 Коментара
Сортирай по
коментар

ХХХ 11:05, 31.10.2019

Добре че няма да се играе повече тая простотия

Oтговора0
Вашият коментар през Facebook

Изпрати новина