Дори не знаех за съществуването на улица с такова название. Веднага мога да намеря оправдание, че столицата е голяма и не мога да знам всяка затънтена артерия, но уважението, което изпитвам към човека, чието име носи, ме накара да отида на място и да я снимам. Няма табела, разбира се. Малка отсечка в междублоково пространство е удостоена с името на Методи Андонов. Сигурна съм, че почитателите на българско игрално кино веднага ще се сетят кой е той, но следващите редове ще посветим на онези, които не са имали възможността да се докоснат до неговото творчество.

на снимка: Методи Андонов

В историята на киното Методи Андонов ще остане завинаги с филма си „Козият рог“, определян като единствения на световно ниво. Премиерата му е през далечната 1972 г. Още с появата си е гледан от над два милиона зрители в България, при това само за няколко месеца. Лентата  предизвиква огромен фурор и на международните екрани. Филмът е бил предложен за участие на фестивала в Кан, а също е и един от осемте чуждестранни ленти, номинирани за „Оскар“, но социалистическия строй бързо пресича ентусиазма на създателите на лентата. Според съвременници, причина за това е и натиск от съседна нам страна. Така или иначе „Козият рог“ е купен от 62 държави и получава няколко престижни награди извън пределите на България: Специална награда на журито – Карлови Вари 1972; Втора награда „Сребърен Хюго“ – Чикаго 1973; Трета награда – Коломбо 1973; Награда за женска роля на Катя Паскалена – Панама 1972; Награда „Фемина“ за най-добра актриса на Катя Паскалева – Брюксел 1973; Голямата сребърна купа – Сантарен 1973.

снимка от филма "Козият рог", Антон Горчев

Филмът е създаден по едноименния разказ на Николай Хайтов. Първоначално двамата творци са имали идея да снимат филм по разказа „Мъжки времена“, но тъкмо когато писателят е готов със сценария, Методи Андонов решава, че трябва да заснемат „Козият рог“. Творчески спорове, проблеми с художествения съвет на Киноцентъра, нападки към режисьорските виждания, няколко преработки на първоначалната версия – това съпътства създаването на проекта на един от най-значимите български филми.

И въпреки всички препятствия, през които минава това невероятно произведение на двама творчески колоса в лицето на Методи Андонов и Николай Хайтов, пред зрителите се разкрива разтърсващата историята за вечните теми – любов и отмъщение. Няма да разказваме сюжета. Просто гледайте филм на световно ниво! Този шедьовър, класиран и от зрители, и от професионалисти, като един от двата най-добри български филма на всички времена, показва и невероятния талант на актьори, чиито имена задължително трябва да споменем – Катя Паскалева и Антон Горчев. За съжаление отдавна и двамата са напуснали този свят, но със сигурност без тяхното присъствие „ Козият рог“ нямаше да е същият филм. И в този страхотен творчески екип не бива да забравяме още един човек – Димо Коларов, чието операторско майсторство е определяно за връх в киното от 70-те.

снимка от филма "Козият рог", Катя Паскалева

Филмът започва с надписа: „Тази кървава история е станала през 17 век. Тя започва с едно насилие…“

Вече сме 21-ви. Кървавите истории не спират, насилието е част от ежедневието ни. Стремим се към любов, а жънем беззаконие и мъст. И изкуството като отражение на реалността, не остава встрани. Всеки създава своя собствен филм и живее в него с ужаса и страха.

Вероятно и улица „Методи Андонов“ е видяла много неща, но мълчи… Няма и табела… Няма го и режисьора, за да разкаже съвременната история на „Козият рог“, но пък изкуството е вечно!

Отново ще се разходя по тази затънтена квартална уличка дълга около 500-600 метра, но носеща името на голям български режисьор! А песента на Мария Нейкова ще звучи в съзнанието ми…

Вървят ли двама на дълъг път
и път да няма не ще се спрат.
Ще бродят близки по таз земя,
ах, как не искам да съм сама.

Решат ли двама да дирят брод
в тях грейва пламък за цял живот.
Той пръска искри в скръб и тъма,
ах, как не искам да съм сама.

Делят ли двама една съдба,
допрат ли рамо в една борба,
ще легнат чисти във таз земя,
ах, как не искам да съм сама,
ах, как не искам да съм сама.

Сигурна съм, че много влюбени са минали по тази уличка в търсене на своя брод, ковящи своята съдба, без дори да подозират името ѝ. Но вървят ли двама, допрели рамена… грейва пламък за цял живот! Надявам се това да са премълчаните истории на улица „Методи Андонов“.