На 24 декември празнуваме един от най-светлите християнски празници - Бъдни вечер, посветен на дома и семейството. Наричаме я още Суха Коледа, Малка Коледа, Крачун, Детешка Коледа, Мали Божич, Наядка. Това е един от най-важните семейни празници, както и денят преди раждането на Христос. Тогава приключват и четиридесетдневните коледни пости, които са започвали на 15 ноември.

На този ден християните се подготвят духовно – чрез пост, изповед и молитва да приемат Светото Причастие и така достойно да посрещнат Христовото Рождество.

В народните обичаи могат да се открият различни традиции, някои от които езически и съответно несъвместими с християнството и православната вяра.

Трапезата на Бъдни вечер е тържествена, но и постна тъй като е последният ден от Рождественския пост. На трапезата трябва да има 7, 9 или 11 ястия - нечетен брой. Това са три от свещените числа на древноюдейската Кабала. Гозбите обаче са постни. На трапезата трябва да има: варено жито, варен фасул, сърми, пълнени чушки с боб (или ориз), ошаф, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино. В някои краища правят също тиквеник, зелник и малка пита, в която е скрита паричка (на когото се падне, ще бъде щастлив цялата година).

В четирите ъгъла на стаята се поставя по един орех. Това се прави, за да се осветят четирите краища на света. При разчупване на обредния хляб първото парче символично се оставя за Богородица и починалите, после за къщата, а следващите се раздават на всеки член от семейството според възрастта, както и на домашните животни.

След приключване на вечерята трапезата се оставя неприбрана, в символ на очаквания гост. Под софрата се слага слама, напомняща за Витлеемските ясли, в които е родила Дева Мария. Най-възрастният представител от рода прикадява с тамян трапезата и къщата и прочита молитва.

В огъня през цялата нощ трябва да гори дъбово или крушово дърво, наричано бъдник, което с топлината и светлината си символизира раждането в света на Христос. По традиция, най-старият мъж в семейството гадае по бъдника каква ще е следващата година. През нощта коледари тръгват по къщите и пеейки народни и църковни песни разнасят радостна вест за Христовото Рождество.

В езическите традиции денят е свързан с плодородието и с началото на нарастването на деня, надвиването на нощта. Затова се и чества, като на трапезата се поставят храни, които при приготвянето набъбват.

Извършват се магически действия (гадаене) за плодородие, за здраве и благополучие на всеки член от семейството.

TNS.bg