Днес ромите празнуват ден на шегата и лъжата, наричат празника Мая. Празнува се на 14 май, когато узреят черешите. Празникът в женски, но завършва с обща трапеза, в която не участват мъже. Той се свързва с гадаенето и предсказването на бъдещето.

На 13 май две жени взимат едно котле, наследствено или ново, украсяват го с венец от цветя и рано, преди изгрев слънце, мълчаливо го пълнят с вода от три чешми. Късно след обяд, с котлето в ръце, двете обхождат къщите и всяка жена слага в него обица, пръстен или друго. След обиколката го оставят под стрехата на избрана къща, за да се вижда от звездите, покрито с много тънка кърпа.

Ocвeн двeтe жeни и дoмaкинитe нa къщaтa, никoй нe знae къдe e ocтaвeнo кoтлeтo. Рaнo нa 14 мaй, дeня Мaя, мoмичeтaтa oтивaт нa пoлeтo, бeрaт “мaя цвeтя”, зaкичвaт ce c тях и ги връзвaт нa кръcтa cи.

Събират роса от цветята и мият лицето си, за да не ги боли глава, и пеят Маята да я съберем, на момичетата да я дадем, ни глава, ни кръст да ги боли. Късно след обяд всички, които са оставили белег (нещо свое) в котлето, се събират в двора. Избират едно момиче до 10-ина години, което предварително е подготвено какво да прави и какво да говори. То е облечено с рокля, забулено с кърпа през главата и с огледало в ръцете.

Всички жени са закичени с цвете на главата и са опасани с върбова клонка. Една от тях запява песен, характерна за този празник. След песента момичето започва да вади един по един предметите, които наричат мартифил, и ги държи под кърпата, а някоя жена изрича предсказание на собственичката. Едва тогава момичето показва предмета, наречен за късмет, за щастие, женитба, деца.

Някоя по-възрастна жена, облечена като булка и с шалвари, започва да се търкаля "за здраве на всички събрали се". След това става, играе хоро, кючек, разказва смешки, закача присъстващите. Може да говори всичко, но никога цинизми и обиди. Макар да казва много критични неща, никой не трябва да се сърди или да се чувства обиден.

След изваждането и наричането на всички предмети, оставени в котлето, започва гощавката и веселбата - яденето е купено с общи средства. Пие се с мярка. Когато имат повече средства, викат музикант да им свири и се веселят до вечерта. На момичето, вадило мартифила, даряват дрехи, обикновено рокля, блуза, чорапи или нещо друго.