Православната църква почита днес Свети Силвестер (Силвестър), папа Римски. Празникът е познат още като Карамановден, Волски празник, Риначовден, Силвестри, Силвестровден. Имен ден празнуват хората, кръстени с имената Силвестър, Силвия, Силвана, Серафим, Гopан, Гopица.

Обичаите на днешния ден имат очистителен характер. Днес в домовете трябва да се почисти, да се изрине тора от оборите който не е изхвърлян от Коледа. Общо взето се чисти след голямотопреяждане на Нова година и Васильовден.

В нощта срещу празника момците, които са коледували, сред тях може да има и женени мъже, организирани в дружини по няколко души, обикалят домовете, в които има едър впрегателен добитък. Тръгват с музика и песни, носят фенери със себе си. Стопаните държат отключени портите, връзват кучетата, за да не лаят, когато дойдат риначите.

Пита, месо, вино за дружината, се оставят в нова торба в обора. Мома, която очаква любимият да дойде, приготвя специален подарък за един от момците – този, който си е избрала за жених. Мъжете почистват обора, взимат каквото са им оставили и си тръгват, без да се обадят. На другия ден може да бъдат поканени на гости от стопанина, на когото са ринали. Ако някой момък е обиден или отблъснат от любимото момиче, на Св. Силвестър той може да си отмъсти, като му върне обидата. Вместо да изрине обора, той хвърля още тор вътре. Тежко на мома, за която се разбере, че така е отмъстена. Ако това се случи, бащата бърза да изчисти срама още преди да е съмнало. Празникът завършва с голямо хоро на мегдана. Докато риначите чистят, никой от стопаните не трябва да излиза навън и да се обажда, защото е на лошо.

В Западните Родопи наричат деня Сполезов и гледат кой пръв ще влезе в къщата. Гостът трябва да е добър и заможен човек, за да бъде и годината, която идва добра и заможна. Не се слагат свинско месо и сланина, за да бъдат здрави животните.