
Историята на великия Чарли Чаплин, разказана в мюзикъл от Крис Къртис ще оживее на сцената на Античния театър в 21 часа тази вечел. Броени дни след премиерата си в морската столица на България, постановката на Държавна опера – Варна и идва в Пловдив.
В образа на Чаплин ще видим Мариан Бачев. Партнират му Борислав Веженов (Сидни Чаплин), Десислава Николова (Хеда Хопър) и други, пише Plovdivtime.bg.
Какво предстои да видим на сцената - разказва актьорът Мариан Бачев:
- Г-н Бачев, влизате в обувките на една от най-забележителните личности на 20 век - Чарли Чаплин. Какъв ще бъде образът му, претворен от Вас на сцената - смешен, тъжен, самотен или неспокоен?
- Образът е такъв, какъвто и животът му - поредица от смях и сълзи, както казва самият Чаплин на връчването на Оскара му през 1972-ра година. Смехът и сълзите са нещата, които правят и добрия филм, и живота пълноценни. Така че, зрителите ще видят от всичко по малко. Най-важното е, че ще излязат от този спектакъл пречистени, според мен, защото това е един от най-емоционалните спектакли, в които съм участвал.
- Имаше ли момент на притеснение? Все пак, влизате в образа не на литературен образ, а на реална личност.
- Старая се да не обръщам внимание дали това е литературен образ или реално същестуваща личност, а да си свърша работата професионално. От една страна ние познаваме Чаплин в по-голямата част - от филмите му. Много малко знаем за това как той е действал в реалния живот, какъв е бил със своите качества и недостатъци. Не мога да кажа, че е бил спорна личност, но пък много динамична - все пак, започва живота си почти на улицата. На 9-годишна възраст се налага да бъде изпратен в приют, защото майка му има психологически проблем и се налага да влезе в лечебно заведение, а се стига до това да бъде една от най-популярните личности на 20-ти век.
Няма човек, който да не знае кой е Чаплин и да не се усмихва, когато чуе името му - независимо какво е било в душата му и какви демони понякога са бушували вътре в него.
- В каква степен Чаплин в спектакъла е образ фикция и в каква - документален?
- Не мога да кажа в проценти до каква степен е реален. Най-важното е, че крайният резултат, като драматургичен ефект, е одобрен от наследниците му и те са се съгласили с всичко, написано в сценария.
- В процеса на работа вероятно сте търсили повече информация за Чаплин. Има ли нещо, което ви изненада - нещо, извън великите му филми и образи, познати на всички?
- Това, че е бил безкрайно самотен, въпреки многото си бракове, въпреки многото пари и това, че след три брака, той намира истинската любов в четвъртата си жена, която му ражда осем деца и с която остава до смъртта си. Това е нещо, което може би малко хора знаят. Както и, че последната му жена Уна О'Нийл всъщност е била дъщеря на известния драматург Юджиън О'Нийл - това ми беше убягнало. Както Юджийн е казал в едно свое интервю: "Много се надявах дъщеря ми да се ожени за човек, който е на възраст, по-близка до нейната, отколкото до моята". Чаплин пък от своя страна отговорил, че много се надявал да има тъст, който е по-млад, но животът така се е стъкъл.
- Успяваме ли в това трудно време да спазим едно от житейските правила - че ден без смях е пропилян ден?
- За другите не мога да кажа, но за себе си - твърдо да. Наистина няма ден, в който да не се смея, в който да не се смеем с моето семйство, да се самоиронизираме, да се забавляваме, защото така се преминава по-лесно през трудностите.
- Какво ви караше да се усмихвате в периода на самоизолация, в който сякаш животът беше спрял?
- Разбира се, семейството ми и надеждата, че един ден всичко това ще приключи.
- Как се работи в такова време?
Работеше се трудно, особено в професия като нашата, в която трябва да работим с чувства и емоции. Живият контакт с публиката е едно от условията да съществуваме, а аз повече от 4 месеца не бях работил на сцена. Работихме дистанционно, както в театралната школа, така и в работата си с "Чаплин". Надявам се, че това ни даде възможност малко да погледнем и към себе си и към семействата си.
- За един артист липсата на публика е по-страшна от пандемия. Как се настроихте, че ще играете пред полупразен театър?
- В интерес на истината, когато изиграхме "Да пееш под дъжда", "Чаплин" и "Чикаго" в Летния театър във Варна, местата бяха пълни, според изискванията за 50 процента публика. При 2200 седалки на Летен театър да играеш пред 1000 зрители, е страхотно. Някак си, не се усети. Другите спектакли, които изиграхме през последните 2 месеца, пък бяха пред по-малка публика, но пък тя бе страхотна. Въпреки че беше малобройна, искаше много да ни зареди. Даряваше ни и с множество аплодисменти и с много хубава енергия, която изпращаше към сцената, а ние я връщахме обратно. Не мога да кажа ще съм почувствал липса, освен чисто количествено, но не и качествено.
- Казват, че комиците всъщност са тъжни хора, а с образите си в театъра и телевизията си разсмивате стотици хиляди зрители. Важи ли за Вас тази максима?
- Не, чак тъжен човек не мога да кажа, че съм. Аз обичам живота, обичам да се забавлявам, но понякога имам нужда от тишина, от спокойствие. По-скоро хората очакват, че през цялото време трябва да сме на 100 процента готови с вицове, смешки и усмивки до ушите, а понякога и нас ни завъртат някакви човешки емоции и най-естествени моменти на нужда от усамотение. Затова хората си мислят понякога че сме странни, а всъщност няма нищо странно в това. Човешка съдба!
- Оптимист ли сте и смятате ли, че ни предстоят по-добри времена? Ако да - какво захранва вярата ви?
- Оптимист съм. Вярата ми се захранва от факта, че не може да е винаги толкова лошо. Не че е ужасно лошо, но в момента социалната енергия е насочена към огромно желание за справедливост. Много се надявам справедливостта под една или друга форма да покаже лицето си, за да се почувстваме пълноценни хора. В 21-ви век дозата съчувствие и справедливост ни е много необходима.
- Защо си струва публиката да дойде и да ви гледа?
- Да гледа специално мен - честно казано, не знам защо. Но да види този спектакъл - категорично трябва. Защото заедно с колегите създадохме едно великолепно произведение на изкуството - великолепни тесктове на песните, преведени на български, костюми на Розина Макавеева, страхотна сценография на Коко Гарнизов, прекрасно осветление на Вальо Христов, великолепна хореография на Анастасия Неделчева. С този екип, с който сме на сцената, създадохме и предните два мюзикъла с Варненската опера - "Да пееш под дъжда" и "Чикаго". Почти нямаме текучество на постановъчен и актьорски екип. Затова спектаклите стават все по-добри и по-емоционално качествени. Защото в тези времена имаме много голяма нужда от емоция.
Елате и се насладете на едно истинско пиршество на сетивата!
Билети за мюзикъла все още са налични онлайн и на касите на Ивентим и Община Пловдив. Днес с удължено работно време до началото на представлението ще работи и касата на Античен театър.
Още от категорията

Разпадът на Балабановата къща открит преди десетилетие, експерти готвят становище от 2021 г.


Акценти

Брутална агресия сред младежи на Слънчев бряг

Тодор Неделев се завръща в Ботев Пловдив






