Кристиян Бъчваров, пласирал дрога в пловдивския квартал Тракия, отрече да е продавал наркотици и да е удрял трима полицаи при акция. 25-годишният мъж бе категоричен, че наркотичните вещества са му били подхвърлени нарочно, тъй като отказал да стане доносник на полицията. Той обаче бе признат за виновен по всичките пет обвинения.
Припомняме, че 25-годишният Бъчваров бе арестуван през юли 2018 месец в Тракия, по време на сделка с амфетамин. При опит да бъде задържан, момчето оказало съпротива, започнало да блъска и рита униформените, дори ухапал единия. Срещу него има повдигнати пет обвинения: за разпространение високорискови наркотични вещества – амфетамини и марихуана, на обща стойност 361,2 лева; за съпротива при арест и причиняване на леки телесни повреди спрямо трима служители на Пето районно управление.
Бъчваров застана пред съда, за да даде пълни обяснения по повдигнатите му пет обвинения. Младият мъж обаче пожела да не отговаря на въпросите на държавното обвинение, тъй като „не е безпристрасто и задава забиващи въпроси, целящи да се вмени вина”. Той поиска повторно да се снемат отпечатъци от намерена електронна везна и пакети с дрога.
„Ако се направи такава експертиза ще се намерят отпечатъците на полицай Делиманов. Везната е пусната в чантата ми от него. Искаше да подпиша предварителни показания срещу друго лице и аз отказах. Той ми даде две възможности – или да подписвам или ми подхвърля дрога и ми отива условната присъда. Това ми каза, докато бяхме сами. В районното ме душиха и биха, поливаха ме с вода. От чантата ми ми взеха ключовете за у нас, за да влязат без дори да имат заповед”, заяви Кристиян.
За самият арест той обясни, че е бягал и се е отбранявал, тъй като не е знаел, че това са полицаи. Те не се легитимирали, а само крещели „Копеленце, ще те убием”.
„Бяхме с Павел Деков и още две момичета на разходка и пушихме трева. Вечерта Павел ме остави до поляната, а аз отидох у брат ми, за да видя баба. Стоях там около 1 часа и след това отново позвъних на Павел, за да дойде и да ме прибере. Тръгнах към колата през поляната. Срещу мен в тъмното вървеше мъж, а когато се изравни с мен ме сграбчи за фланелката и я скъса. Аз се притесних, че иска да ме обере и тръгнах да бягам. Той ме подгони, беше сам. Нито един път не каза, че е полицаи, а викаше, че ще ме убие. Спънах се и паднах, а полицай Делиманов ми се нахвърли. С него вече имаше още трима души. Започнаха да ме ритат в корема, краката и главата. Стъпи единият върху мен, а другия се опита да ми запуши устата. Задушавах се и единствения изход бе да го захапя. В чантата ми имах само 20 лева, ключове и кутия цигари. Полицаите лъжат за изхвърления амфетамин, както и за телефона, с който съм замерил Делиманов. Колкото пъти питах кои са и какво искат, получавах удари. Нямам как да набия трима мъже – явно съм истинска нинджа”, заяви Делиманов. Той обясни, че няма вяра на непознати, представящи се за полицаи. Преди 7 години „уж” инспектор от криминална полиция му взел телефона за служебни цели, но се оказало, че бил просто крадец. Затова не повярвал на мъжете, че са представители на МВР и побягнал.
„Искрено се забавлявах на СРС-тата. Говори се за комети, ракети и НЛО- та, което е безумие. Това са термини от електронна игра, която всеки ден играя. Добре скалъпени лъжи, за да ме натопят”, завърши Бъчваров.
С показанията на 25-годишния пловдивчанин приключи съдебното следствие и се пристъпи към пледоариите на прокуратура и защита.
Пред съда представителят на държавното обвинение отново представи всички доказателства по случая. Галина Андреева – Минчева бе класифицирала в няколко групи свидетелите. Тя се спря подробно на две от тях – тези, които са дали противоречиви сведения, с цел уневиняване на обвиняемият и тези, които са заинтересовани от изхода на делото.
„В съдебната зала бяха разиграни различни етюти, някои от които дори базирани на здравословното състояние на свидетелите. Скалъпени сведения, неуеднаквени версии, загуба на памети и укриване на факти - това чухме в част от разпитите. Безспорно в кориците на делото се намират достатъчно доказателства, за да се направи извода за авторството на петте деяния”, бяха малка част от думите на Андреева.
Тя поиска максимални наказания за всяко обвинение. Държавното обвинение изтъкна, че по делото са налични само утежняващи вината обстоятелства – условна присъда за трафик на дрога, липса на трудова ангажираност и лоши характеристични данни. Прокурор Андреева поиска 2 години затвор за причинените телесни повреди на тримата униформени, 6 години затвор за разпространението на дрога и 4 години затвор за съпротивата при арест. Държавното обвинение поиска още да се приобщят трите години от условната присъда, както и да се наложи завишаване на наказанието с още две години. Така общото поискано наказание е 11 години лишаване от свобода.
Частното обвинение се присъедини към думите на прокурора, като добави искане, разходите по делото да се поемат от Бъчваров.
Не на такова мнение бе защитата на 25-годишния пловдивчанин. Адвокат Йордан Давчев поиска оневиняваща присъда, тъй като „по делото няма нито едно качествено доказателство”.
Той описа причиняването на телесните повреди, като неизбежна самоотбрана, тъй като полицаите не се легитимирали, а от свидетелските показания ставало ясно, че последните дори не носели карти.
„Ако една лъжа се повтори 100 пъти, то става истина. Така и по това производство. Делото се базира само на лъжливи и противоречиви показания. Самите униформени, които са пострадали и частни обвинители, дават различни становища. В обвинителния акт път се виждат обстоятелства, които не са подкрепени от доказателства. Как клиентът ми ще тича и ще хвърля едновременно телефон по полицая и защо ще изхвърли само едно пакетче, а не и везната и другия наркотик? Как ако всички са викали стой полиция, Кристиян не ги е чул? Как едни човек, проснат с лице към земята, ще причини травми? Все въпроси с нелогични отговори. Кристиян не е притежател на намерената марихуана. Деков сам е казал, че има три пакета в колата, едно от момичетата – Божидара, твърди същото, а в материалите по делото се говори за два в колата и един в чантата на Бъчваров”, заяви Давчев. Той се спря и казуса с обиска. По думите му изготвеният протокол е негоден, тъй като по време на претърсването водещият операцията не е бил в апартамента. Това становище на адвоката е базирано от разпитите на свидетели.
Давчев заподозря в лъжесвидетелстване униформените относно твърденията им как са влезли в дома на Бъчварови. Последните споделили, че вратите са били отворени, но не на такова мнение са защитата, самия Бъчваров и семейството му.
„Неправомерно е влизано в дома на хората и то докато те са вътре. По закон дома е неприкосновен. Те са използвали ключ, отнет от клиента ми. Действали са незаконно. В апартамента, където уж е намерен амфетамина, има холова гарнитура с меки възглавници. Те лесно се местят при сядане и всеки е можел да види дали има скрит пакет наркотик. Такъв не е намерен в присъствието на всички поемни лица и разследващи, а накрая, когато са били вече на вратата”, завърши Давчев.
Последна дума бе дадена на Кристиян Бъчваров. Той отново заяви, че не знае от къде е наркотика и че според него е подхвърлен.
„Искам справедливост. Осем месеца лежа с цигани, убийци и всякакви изроди, заради сценария на полицията. Те са ме натопили”, заяви Бъчваров.
Думите му обаче не бяха достатъчни на съда при определянето на присъдата. Окръжните магистрати признаха Бъчваров за виновен и го наказаха с 5 години и 6 месеца затвор, като към тази присъда са добавили и предишното му наказание от 3 години. Така Бъчваров ще лежи 8 години и половина зад решетките.