Българската държава ще плати висока цена за едно задържане, което съдът определи като формално, автоматично и в нарушение на основни човешки права. Апелативният съд в Пловдив и прокуратурата са осъдени солидарно да изплатят 280 000 лева обезщетение на адвоката и бивш член на Висшия съдебен съвет Иван Димов заради незаконното му задържане по европейска заповед за арест, издадена от Австрия – производство, приключило с пълното му оправдаване.
Решението е на Софийския градски съд, който частично уважава иска на Димов по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Бившият съдия, депутат и член на ВСС претендираше 300 000 лева за неимуществени вреди, причинени от ареста му в България, последвалата екстрадиция и месеците, прекарани зад решетките и под домашен арест в Австрия. Съдът приема, че претърпените от него болки и страдания, сривът в професионалната му репутация и широкият медиен отзвук оправдават присъждането на почти пълния размер на исканото обезщетение.
Иван Димов беше задържан в началото на февруари 2023 г. край Раковски, докато пътува към Сливен. Арестът му бе извършен въз основа на европейска заповед за арест, издадена от австрийските власти, които разследваха случай на предполагаемо пране на пари в размер на 170 000 евро. Според твърденията в ЕЗА, сумата е била превеждана от австрийска банка към адвокатската сметка на Димов, след което той е нареждал последващи преводи по указания на свой клиент.
Още тогава Димов заяви, че става дума за обичайна адвокатска дейност – средства, постъпили по доверителна сметка от негови клиенти, които впоследствие са били превеждани в други банки по силата на договори, сключени от самите клиенти. В конкретния случай е била представена и декларация, че парите не са с престъпен произход. Въпреки това той беше задържан под стража, а Окръжният съд в Пловдив първоначално остави в сила най-тежката мярка за неотклонение.
По-късно Апелативният съд в Пловдив измени мярката в „домашен арест“, а след това Окръжният съд отказа да предаде Димов на австрийските власти заради съществени неясноти в европейската заповед за арест. Основният аргумент беше, че обвинението е свързано с онлайн банкиране – дейност, която по своята същност не е обвързана с конкретно физическо място и която често се оказва причина българските съдилища да отказват изпълнение на ЕЗА.
Този отказ обаче се оказа временен. На 21 март 2023 г. Апелативният съд в Пловдив коренно промени позицията си и постанови предаването на Иван Димов на австрийските власти. С мотив, че срещу него няма образувано наказателно производство в България и че приоритет следва да има делото в издаващата държава, съдът разпореди екстрадицията му. Димов беше задържан още в съдебната зала, а седмица по-късно – конвоиран в Австрия.
В мотивите си по гражданското дело Софийският градски съд обръща специално внимание именно на този обрат и на начина, по който е приложена мярката „задържане под стража“. От решението става ясно, че в Австрия Димов остава в ареста до 10 май 2023 г., след което мярката му е изменена в домашен арест. На 27 юни той е напълно оправдан, а присъдата не е обжалвана от прокуратурата – факт, който според съда допълнително подсказва липсата на реална необходимост от задържането още от самото начало.
По делото държавното обвинение и Апелативният съд в Пловдив оспориха възможността да носят отговорност, като изтъкнаха, че екстрадицията не представлява наказателно производство, а форма на международно правно сътрудничество. Според прокуратурата всички изисквания на Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест са били спазени, а българският съд е действал в рамките на чуждо разследване, без да разполага с доказателствата по него.
Тези аргументи обаче не бяха възприети от съда. В решението си съдия Богдана Желявска подробно се позовава на практиката на Европейския съд по правата на човека, според която лишаването от свобода е допустимо само когато е резултат от реална и индивидуална преценка, когато е необходимо и пропорционално и когато не представлява автоматична последица от формално правно основание.
СГС приема, че в случая българските съдебни органи са приложили задържането механично, без да анализират личността на Димов, професионалния му статус, здравословното му състояние и възможността за по-лека мярка. Особено показателен за липсата на обоснованост е фактът, че само 45 дни след предаването му австрийският съд е приел, че няма основания той да остане в ареста – обстоятелство, което според практиката на ЕСПЧ е сериозна индикация за първоначална незаконосъобразност на лишаването от свобода.
Съдът подчертава още, че българските институции не могат да се прикриват зад принципа на взаимно доверие между държавите членки на ЕС. Изпълняващата европейската заповед държава също носи отговорност за защитата на основните права на лицето, а националните органи не са „технически посредници“, а длъжни да упражнят активен контрол върху съразмерността на задържането.
В рамките на делото бяха разпитани съпругата на Димов – Антонина Благоева, и дългогодишната му приятелка Мирослава Белчева. Показанията им очертават тежките лични последици от задържането – не само за самия него, но и за цялото му семейство. Според съпругата му Димов е преживял „фарс на задържане“, изпаднал е в силен стрес, започнал е да вдига кръвно и е бил неколкократно извеждан от затвора в болница. Семейството дълго криело случващото се от 85-годишната му майка, а дъщеря му се изолирала напълно и с месеци не излизала от стаята си.
Свидетелите разказаха и за тежкия удар върху професионалния му авторитет. Колеги и приятели се отдръпнали, клиенти прекратили договорите си, а редица дела се провалили. Случаят беше широко отразен в медиите в началото, докато оправдателната присъда в Австрия остана почти незабелязана – дисбаланс, който според съда е допринесъл за задълбочаването на вредите.
В крайна сметка Софийският градски съд прие, че претърпените от Иван Димов болки и страдания, публичното уронване на името му и продължителността на лишаването от свобода налагат присъждане на обезщетение в размер на 280 000 лева, както и 1600 лева за направените адвокатски разноски. Искът е уважен солидарно срещу Апелативния съд в Пловдив и прокуратурата – решение, което ясно показва, че европейската заповед за арест не може да служи като автоматичен инструмент за лишаване от свобода без реална съдебна преценка.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд.
Темите на Traffic News
