Когато някой надскочи собствените си възможности, вероятността да се сгромоляса безславно е доста голяма. Президентът Румен Радев бе на път да убеди и най- радикалните десни, че е демократ с ясни евроатлантически ценности и заклет борец срещу корупцията, когато за негова зла участ започна войната. Макар, че бившият му служебен премиер Стефан Янев и последващ военен министър я определи скромно като военна операция, в един момент излязоха кадрите от Буча и всички пътища за лавиране бяха отрязани , а Радев трябваше да избере от коя страна на бариерата да застане. И докато целият Европейски съюз с изключение на Унгария подкрепи Киев, президентът заяви, че българската военна помощ ще ни въвлече директно във войната. Според  Радев „България не трябва да се допуска „страстите от войната да се пренесат и у нас” . И допълни  „Да не търпим политически шарлатани да ги разпалват за своя употреба“.  Той не уточни адресата на тази реплика, но премиерът Кирил Петков побърза да се разграничи и заяви, че обидата не се отнася за „Продължаваме промяната”. Лошото чувство обаче остана.

От изявленията му стана ясно, че фразата, изречена по време на дебата в предизборната кампания „Крим е руски” не е била нито случайна, нито грешка на езика. Още повече, че веднага след това той посъветва правителство да търси пътища да се договори с „Газпром”, който ден по-рано наруши подписаните договори и спря газта за България.

Позициите на Радев по тези въпроси ясно показаха, че  евроатлантизмът е бил просто поза, благодарение на която той успя да привлече на своя страна избиратели, които в друга ситуация никога не биха пуснали бюлетина за кандидат, излязъл от редовете на БСП.  Всъщност, съдейки от постовете във форумите, много от десните гласоподаватели вече си посипват главата с пепел и публично се „самобичуват” за избора си. „Хората мислеха за Радев, че поне не е крадец , но се оказа, че даже е по лошо.  Радев подкрепя убийствата на мирни хора и малки деца , подкрепя изнасилванията и мародерството на оскотелите руски войници” коментира читател в социалните мрежи. Все по- често се чуват призиви към народните представители на „Демократична България” за напускане на коалицията, има и такива за импийчмънт на президента.

„Отрочетата му” /както ги определи Нинова/ от „Продължаваме промяната”  също прерязаха пъпната връв  с „Дондуков”2  , а вицепремиерът Асен Василев нарече позицията на Радев за Украйна „позорна”.  Тук не става дума за личностни противоречия, а за принадлежността на България. Сблъсъкът вече  касае геополитическата ориентация на България и позициите по този въпрос трябва да бъдат много твърди, за да не се озовем  от другата страна на цивилизацията , докато си пазим „неутралитета”.  

Всъщност още по време на кандидатпрезидентската кампания президентът Росен Плевнелиев  предупреди, че Радев е „троянският кон на руските геополитически интереси”,  но шумът от „изчегъртването” тогава заглуши думите му.

БСП, макар и на една позиция с държавния глава по въпроса за военна помощ за Украйна, също са контра на президента. Стигна се дотам, че се наложи президентът на  воюващата Украйна Зеленски да хвърля спасителното въже на управляващата коалиция, за да я измъкне от блатото.

Междувременно  Радев отново се зае с партийно строителство  и на терена излязоха Стефан Янев и Мая Манолова с новите си политически проекти. Те ще чакат в засада падането на правителството, за да се пласират за следващото раздаване на картите. Или да се наредят в някое служебно.

Въпросът е кого още може да излъже президентът? Войната свали маските и стана ясно, че демокрацията за него е просто удобно клише, което бързо може да бъде забравено, когато трябва да бъдат обслужени руските интереси. Евроатлантическите ангажименти  няма как да бъдат изчерпани с едно кръгче с „Юрофайтър”-а над Испания , докато на 300 километра от Варна убиват жени и деца. Колкото до  борбата с корупцията, вероятно времето ще покаже какво е имало в торбичката на президентския съветник  или защо Радев бранеше със зъби и нокти бившият шеф на „Булгаргаз”, отказал с анекс доставката на 2/3 от азерския газ.