"Имам нужда от почивка!", тази фраза бе заявена поне три пъти от Иван Тотев в обръщението си към журналистите, в което обяви оттеглянето си от кметската надпревара. Макар той да заяви, че "това се е усещало" от месеци, до този момент градоначалникът не излъчваше такава категоричност. Това поставя и въпроса дали в действителност е взел това решение сам, или е бил посъветван да форисра оттеглянето си. 

За никого не бе тайна, че Тотев не се радваше на особена политическа подкрепа от партията извън структурите в Пловдив. Докато за местните гербери Тотев бе без алатернатива, то в София не гледаха с добро око на него. През последните 8 години плътно зад него бяха Цветан Цветанов и Менда Стоянова, които бранеха Тотев с всички възможни средства. Цветанов обаче си отиде, а с това като че ли и съдбата на кмета бе предначертана. 

След европейските избори, когато ГЕРБ пометоха БСП в Пловдив, Тотев се похвали, че премиерът няколко пъти му  се е обадил, за да го попита как вървят резултатите. Истината бе, че тогава това не бе за хвалба. Всъщност Борисов следи най-изкъсо хората, на които няма особено доверие, а пловдивският лидер на ГЕРБ определено попада в този списък.

Кандидатурата на Здравко Димитров за кмет на Пловдив през Реформаторския блок преди 4 години откри перфектната възможност на Тотев да изчисти пловдивската структура от всички приближени до Зико. Така той остана абсолютен хегемон под тепетата, като бе повече от ясно, че всички работеха неуморно за добруването на кмета. Нямаше виден партиен член, който да не бе осигурен с пост - било в държавната или общинска администрация. Тотев успя да си изтъгува абсолютна власт в Пловдив, а Цветанов и Стоянова му пазеха гърба. 

Бойко Борисов обаче взе Пловдив на ръчно управление, след като си прибра структурите от втория в ГЕРБ. Решението му за смяна на управлението под тепетата явно бе взето още тогава. Освен критиките към пловдивската структура, Борисов говореше и за "местните феодали" и номенклатура, която не пуска външни хора в ГЕРБ, тъй като виждат конкуренция. В действителност ГЕРБ в Пловдив се капсулова и феодалите разпределяха порциите на властта. Да не забравяме и "отстрела" на кмета на "Северен" Ральо Ралев и отстранения "в името на новите предизвикателства" зам.-кмет Димитър Кацарски. 

Решението на Борисов обаче трябваше да мине и през формалните събрания, които да покажат, че ГЕРБ е демократична партия. Сценарият щеше да е повече от ясен. Всички структури под тепетата категорично щяха да издигнат Иван Тотев за кмет, а Изпълнителната комисия щеше да утвърди друг. Така посланието щеше да е ясно - в партията няма никаква демокрация, а всички решения се взимат авторитарно. С други думи, всички послания на Борисов на конгреса можеха да бъдат поставени под съмнение.

Оттеглянето на Тотев обаче спести този неловък момент, но решението едва ли е било взето от него, "за да спаси" партията от лош имидж. В този смисъл почивката, в която излиза Тотев, не е била изцяло по негово желание, колкото и да се опита да убеди репортерите.
Кой ще бъде кандидат-кметът на ГЕРБ все още не е ясно. Първата структура в Пловдив, която показа, че се е усетила накъде духа вятъра, е в "Северен", където издигнаха Здравко Димитров за кмет. Нищо, че доскоро той се смяташе за враг с партиен билет.  В "Централен" заложиха на "своя човек" Георги Стаменов, а другите партийни организации вероятно ще се опитат да наложат свои хора, или ще се присъединят към лагера на Здравко Димитров. 

ГЕРБ обаче са пред угрозата, докато си разпределят властовите позиции, да бъдат издухани от другия сочен за фаворит за кмет на Пловдив Славчо Атанасов. Това бе усетено веднага, след като ВМРО номинира Атанасов за градоначалник, още преди неговата партия да го е сторила. 
Безспорно вятърът на промяната се усеща в Пловдив, но все още е твърде рано, за да се разбере какво ще донесе той. Повече от ясно е обаче, че "платформата", с която Тотев се похвали, ще бъде коренно променена, както и стила на управление и хората в него.