Сагата с частната детска градина „Вълшебство“ продължава вече няколко дни, а мненията и упреците към директорката Виолета Жекова под формата на коментари в социалните мрежи са хиляди. Сякаш много хора събраха смелост да застанат с имената си, едва когато нещо се случи.
След публикация на TrafficNews с нелепата ситуация с малката Ева, която определихме като „престъпно нехайство”, започнаха да валят множество сигнали от всякакъв род срещу въпросната детска градина и в частност директорката Виолета Жекова. Е, успяхме „да разлаем кучетата”, но трябва ли винаги да се случи нещо конкретно или някаква злополука, за да се даде гласност срещу нещо или някого? В случая трябва да сме благодарни, че не се стигна до инцидент и детето е в добро здраве и не се налага да търсим виновни след като каруцата вече се е преобърнала.
Проверки от институциите ще има и отговорните органи най-вероятно ще си свършат работата, но въпросът остава – защо се стигна до тук?
Учителската професия е свързана преди всичко с любов към децата. Тя е призвание и тази любов не идва с годините или времето прекарано с тях – тя е изначална. Или поне така би трябвало да бъде. Когато това призвание обаче се превърне в бизнес, то губи стойността си.
„Намери си работа, която ти харесва, и никога няма да ти се налага да работиш.” Тава са думи на Оскар Уайлд и много точно се отнасят до професията „учител”. Най-голямата „заплата”, която получава един учител би трябвало да бъде блясъка в очите на децата. Точно този блясък е липсвал в очите на малката Ева, когато са я предали на възпитателките. Или по-точно имало го е, но това са били сълзи – от страх. Когато по линията на отношението към децата бизнесът замести призванието, блясъка в очите им се превръща в сълзи.
Там се къса нишката, която за родителите са някакви си около 600 лева на месец. Или просто „куче – касичка”, както се изрази един от многото изказали мнение в социалните мрежи.
Таксата, която се заплаща в частната детска градина е, за да може децата да получат по-специално и професионално отношение, отколкото в държавните или общински детски градини.
„И какво излиза, че хем си плащаш, хем ти губят детето. Е толкова ли е трудно да си преброиш децата на излизане за разходка, и преди да ги върнат от разходка, и да констатираш още на място, че едно дете липсва? Не е лесна работата с деца както и отговорността за тях. Но в крайна сметка, след като се е случило, толкова ли пък да си безхаберен, че да не уведомиш нито родителите, нито органите за изчезнало дете. Направо съм в потрес. Че то в общинските детски градини е 100 пъти по-безопасно.”
„Около две години всеки ден минавах през градската градина за служебни задължения. Такива неща видях. Учителките на пейките цъкат на телефоните и не поглеждат децата. Веднъж се намесих след сбиването на две деца и даскалиците щяха да ме изядат. Такава наглост не съм срещала. Таксите за тези частни градини и занимални не са никак малки за нашия стандарт и е недопустимо това. До преди няколко години се грижех за внук ми, който посещаваше държавна градина. Децата там са около 30 в група и се наблюдават много повече! Чувството за безнаказаност в цялата държава води до това!”
„Аз не мога да разбера как може родители да се подлъгват по някакви измислени частни детски градини и да си дават парите за нищо. Ако в групата са 3 деца какво развитие ще имат те?
Когато има малко държавни градини и много деца, така става... Принуждаваш се искаш, не искаш, имаш или нямаш възможност да плащаш на измислени частни детски градини, или по - скоро "апартаментчета".”
Това са само малка част от коментарите след двата случая, за които разказахме. Всичките критики обаче към директорката Виолета Жекова и към отношението и към децата сякаш са обединени от едно единствено изказване:
„Тя е бизнес дама, макар и бивш педагог в държавна ДГ, най - много и се отдава маркетинг и реклама. Не твърдя, че мрази деца, а че не я е грижа за тях. Но много мрази родители, които са в час с пропуските и неадекватната грижа, защото и развалят удобната схема.”
И за да се опитаме да открием „Вълшебството” в тази детска забавачница, или по-точно липсата на такова, отново ще използваме цитат на наш читател:
„Раждаме тези деца и ги поверяваме на възпитателките с очакване и те да се грижат за тях като за свои! Ако нямате такова намерение, а го приемате просто като машинна работа, работете нещо друго! Да си учител/възпитател е призвание!
С душа и сърце се върши тази работа! Благодарна съм на тези, които го правят точно така, защото знам и вярвам, че има такива!