Пчели масово умират в превенската община Гулянци. Преди ден стопани за пореден път сигнализираха за неправномерно третиране на земеделски площи с препарати. Те твърдят, че това се случва година след година, но институциите не правят нищо, за да се реши проблема.

Съществува ли той и в Пловдивска област – TrafficNews потърси за коментар Николай Гайдов, председател на пчеларско сдружение „Акация 1899″

- Пчелари от Плевенско алармираха за масово измиране на пчели. Каква е ситуацията в Пловдивска област?

- Ние в Южна България сме малко „по-облагодетелствани” поради факта, че няма големи фирми, които отглеждат зърнени култури. Въпреки това обаче и при нас има натравяне. От една седмица колеги се оплакват за пълзящи пчели. Не са в такова количество, както в Северна България, но все пак ги има. В момента започва да цъфти акацията, а всъщност пчели умират и при нас. Дори и в моя пчелин вчера имаше доста пълзящи пчели.

- За този проблем се говори всяка година, но решение няма. 

- Да, всяка година говорим. Миналата година се създаде една работна група за промяна на  Наредба 13 (б.а. мерки за опазване на пчелите и пчелните семейства от отравяне). Там нашите представители не можаха да се преборят с финансовата мощ на зърнопроизводителите. Даже някои от нещата, които ги имаше в старата наредба като добри, бяха отменени. Това пръскане през деня е пагубно за пчелните семейства, независимо дали се третира с пестициди, или хербициди.  

Сега се говори, че житата се пръскат с някакъв препарат. Въпреки че те не цъфтят, пчелите, преминавайки през тези площи, за да отидат в съответната паша – акациева гора например, попадат под влиянието на тези препарати. Още повече че от няколко дни вятърът е много силен. Но продължава да се пръска без никаква идея, че съществуват и други земеделци, които също трябва да си изкарват прехваната.

Не знам какво трябва да се направи, за да се реши проблемът. Миналата година го говорихме, поставихме го като проблем пред земеделския министър. Известно време течеше обществено обсъждане за тази Наредба 13. Просто не трябва да се пръска в светлата част на деня – независимо дали е по време или след цъфтеж. Иначе смъртност при пчелните семейства ще има винаги.

- Каква година очаквате?

- Годината тръгна добре. Времето за акацията е сравнително добро. Там, където няма натровени семейства, вероятно ще се изкара акация, което се случва веднъж на 3-4 години. Оттук-нататък нищо не мога да прогнозирам, тъй като се пръска масово. Сушата е другият бич, който ни мори. След акацията, по места се очаква евентуално кориандър, слънчоглед, лавандула. Пак всичко ще зависи от влагата, а тя е малко. Нямаше сняг тази зима. Дъждовете от края на април закърпиха донякъде положението, но в Северна България е  ужасно. Има големи насаждения на лавандула там, от които се очакваше да извадят някакви количества мед. Нещата в бранша не са добри. Реализацията на продукцията е невъзможна в момента.

- Как ще се отрази кризата на вашия бранш?

- Донякъде тази криза имаше положително влияние върху покупките на мед. Много колеги казаха, че с обявяването на извънредното положение са успели да продадат част от меда, тъй като  всеки човек си мисли, и то с право, че трябва да засили имунната си система. Мед, прополис, прашец – всички пчелни продукти вървяха до скоро.

В момента ни притеснява  неяснотата около провеждането на изложенията.  Те са основната връзка и директен контакт с клиентите. По друг начин ние няма как да представим нашите продукти. Това са казуси, които ще ги решаваме в движение,  така че и при нас нещата не са много добри.

- Започнахте ли вече да вадите първия мед?

- Имам информация от Бургаско, че колегите вадят вече първия мед. Тази година рапица много няма. Ние и не искаме да има, защото тя е проблем два пъти за нас. От една страна трудно се вади. Медът се разваля бързо, вкисва, ако не е изваден правилно. Пръсканията по време на рапицата също са много проблемни, затова за нас той не е от стопанско значение. Акацията – това е в момента. Две години не сме вадили акация, сега вероятността да извадим е голяма. Там, където има по-големи гори от акации, вероятно колегите ще извадят до края на месеца. Акацията обаче е мед, който не е в голямо количество. Той е по-скъп, по-трудно реализуем. Евентуално, ако бъде изваден и имаме изкупуване, това ще е добре.

- Имате ли информация каква част от български мед се изнася в чужбина?

- Нямаме точна информация. Имаме информация, че голяма част от меда, който се изнася в чужбина, е реекспорт, представян за български. Това, което се договориха в последните месеци Министерство на земеделието с големите хранителни вериги за предоставяне на количества българска продукция -  специално за меда не работи. Защото големите вериги предлагат изкупна цена 3.30 лв. на килограм, за да го предлагат на техните щандове. И всички други обструкции, свързани с количества, партиди, изкупуване и т.н.

В последните 2-3 месеца има интерес от арабските страни, доста колеги имат запитвания. Но е важен моментът за организация на колегите, за да могат те да купажират количества и съответно да го предложат на по-нормална цена. Исканията са за 40-50 тона и нагоре, което означава някаква организация или на производителите, или организация с нестопанска цел, така че хората да се ангажират със заготвянето на тези количества.  Хората искат количества. На този бутиков мед, който ние предлагаме, те не могат да му дадат цена, реално погледнато. Така че проблемът е и в нас, в самите пчелари, защото сме дребнови. Нямаме структури, които да успяват да направят маркетинг на пазара, на себе си, на продукцията. Секторът не е обгрижван от държавата. В повечето случаи колегите са с допълнителен доход. Работят нещо друго, не на всяка цена държат да получат трайни продукти от пчелите си. Вярно е, че напоследък има много частни стопанства, които са и по-големи и работят по-професионално, и въпреки това липсва професионална организация, която по някакъв начин да защити интереса и като проблематика в отглеждането, и като проблематика в реализацията на продукцията. Два големи проблема. И третият е свързан със смъртността, която продължава вече няколко години. Зимно-пролетната смъртност на базата на наличието на един паразит нозема и един акар, който пренася и този паразит, и други вирусни заболявания. Реално нямаме представа какво се случва. Както в момента с COVID-19, по същия начин сме и ние от няколко години - не знаем реалната причина за загиването на пчелните семейства.

- Ще търсите ли помощ от държавата?

- Помощ се търси то държавата, когато има браншова организация, която реално да защитава интересите на пчеларите. В България има две браншови организации, които не покриват и 30% от пчеларите в страната. Те са и неработещи, тъй като нямат някакво субсидиране от държавата, както е при другите организации. Нямат структури, които да си защитават интересите, адвокати, които да се намесят при някакви ситуации, счетоводители. Така че точно в тази ситуация при това пръскане да се подаде съответно искане към министерството.

При всички положения пчеларите имат нужда от de minimis, както вече две години подред се случваше това нещо. Но той е толкова малък, че едва покрива разходите по лекарствата. Колегите имат нужда от помощ, въпросът е, че няма кой да я изиска и няма кой да я даде.

Наредба 13 е най-важното, което трябва да се промени, но не по начина, по който е след протичане на общественото обсъждане. Видя се, че тя няма да работи. И ще продължават за измират пчелни семейства. Реално погледнато, държавата ще плати  натровени пчелните семейства по себестойност, но недобитата продукция няма кой да я плати. Затова тази Наредба 13 е най-важна. Защото ако ние изкараме меда, дори и на ниска цена, все пак бихме могли да го реализираме. Пък и тече все пак, макар и бавна, консолидация на бранша. Ако се създаде една национална пчеларска организация, която е изключително необходима за пчеларите, тогава биха могли да се променят нещата, особена при реализация на продукцията.  Но, пак казвам, това изисква време, вероятно 2-3 години.

Тези неща са основните за мен – пръскането, реализацията, промяната в климата и  смъртността. Пчеларската наука не работи в посока да обслужи проблемите на пчеларите. Да види защо и как се случва и има ли начин да се повлияе това загиване на пчелните семейства. Има периоди в годината, особена през август, когато няма прашецоотделяне, майката спира да снася, няма достатъчно зимна пчела и пчелите загиват масово.

Като че ли всичко е против пчеларите – и природата, и хората, обществото. Много скептицизъм у всички колеги. Има млади хора, които започват на базата на това, че се отпускат някакви средства по програмите. Правят се големи пчелини, които след 2-3 години просто се затриват, защото колегите не могат да се правят.  

- С това намаляване на пчелите ще загине ли и светът?

- (Смее се). Не мога да бъда пророк като Ванга или Айнщайн. Мога да кажа само, че в рамките на 15 години тотално се промениха нещата в пчеларството. Не можеш да подготвиш едно семейство за основната паша, при положение че очакваш и смъртност, при положение че има такива пръскания. Ако трябва сега да препоръчам на някой млад човек да се занимава с пчеларство, не бих го направил. Допреди 10 години го правех. Има млади момчета, които продължават да се занимават с много усилия и много малко приходи. Но сега дори наличието на някакви средства не дава сигурност на младите хора да започнат да се занимават с пчеларство.