След нечувания произвол, който си позволи пловдивската полиция на 6 май, когато 400 души бяха държани като заложници в клуб "Bushido" , а след това събличани и обискирани, а голяма част от тях принуждавани и да клякат голи, голяма част от потърпевшите вече търсят възмездие за потъпканите си граждански права. Още в петък собствениците на комплекс "7 Points", в който се намира клуба, са пуснали жалба в прокуратурата в Пловдив. Към тях обаче се обръщат хора от персонала и клиенти от "Вартоломеевата нощ" , които желаят да се присъединят към жалбата. Кой е най- добрия вариант от юридическа гледна точка и към кого унизените хора могат да насочат своите претенции? С тези въпроси TrafficNews се обърна към адвокат Михаил Екимджиев, който е председател на „Асоциация за европейска интеграция и права на човека". Адв. Екимджиев има десетки спечелени дела срещу България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Много от тях представляват прецеденти, довели до промени в българското законодателство.
- Г-н Екимджиев, 400 души са били съблечени в дискотека в Пловдив, а полицията твърди, че всичко е законно. Какъв е вашият коментар по казуса?
- Всичко е противоправно. Аз бях шокиран от тезата на някакъв полицейски началник, че полицаите на място преценявали какво да правят и тяхната субективна преценка на ситуацията била решаваща. Само че , в закона пише нещо друго. Там пише, че личен обиск и претърсване са допустими само тогава, когато има конкретни данни спрямо конкретни лица за извършени от тях конкретни престъпления. Или ако има данни, че носи опасни или забранени за притежание предмети. Т.е субективната преценка на полицията може да е само в рамките на закона, а не да го замества или да го надхвърля, както им се иска на някои местни милиционери.
-От тази гледна точка какви биха били правилните действия на полицията?
- Ако действително полицаите са имали данни, че конкретни лица в това заведение разпространяват или притежават наркотици и не биха могли да ги идентифицират визуално, те имат право да извършат проверка на самоличността през лични карти на всички. Но едва след като установят непосредствено заподозрените , за които имат т.нар „оперативна информация”,/ тъй като те нямат оперативна информация за 400 души/, могат да ги вкарат в съответните сервизни помещения, да извършат „личен обиск”, който може да включва събличане, но никъде, подчертавам никъде в закона не е написано, че може да ги карат да клякат и пр. Т.е освен, че е противоправно , в случая поголовното събличане на всички хора , представлява унизително третиране, което е абсолютно забранено , подчертавам АБСОЛЮТНО забранено в юридическия смисъл. Унизително отношение не се допуска срещу военопленици и задържани лица, камо ли срещу клиенти на дискотека, които са там за да се забавляват.
Първото материално право, което е нарушено е именно тази универсална и абсолютна забрана за нечовешко и унизително третиране. Тя се допълва от това , че излязоха данни, че обиските са извършвани в студени и тесни помещения, т. е това допълнително увеличава чувството за унижение, за незачитане на лично достойнство и воля. Да не говорим, че е абсолютно безпредметно и ненужно, видимо от резултатите. Фактът, че целият този екшън е продължил 4 часа, в които лицата не са могли да напускат заведението, не са били пускани да ходят до тоалетна, това е противоправно лишаване от свобода. Т. е първо имаме принуда, а след това и противоправно лишаване от свобода.
-Какъв е пътя, по който потърпевшите от този полицейски произвол, могат да потърсят правата си?
- Разбрах, че собственикът на заведението е сезирал прокуратурата. Ако в Пловдив има истинска прокуратура тя би трябвало да образува досъдебно производство за принуда и за неправомерно лишаване от свобода. Това са два текста от Наказателния кодекс. Но това производство няма да донесе автоматично обезщетение на засегнатите лица. Затова всеки, който е засегнат, може да предяви иска по Член 1 от Закона за отговорността на държавата срещу Областна дирекция на МВР – Пловдив. Пострадалият не е длъжен да се интересува от коя служба е проведена акцията и да претендира всички главно морални вреди. Не изключвам да има и имуществени, защото представете си , че сте празнували някакъв личен празник – рожден или имен ден, все пак тогава беше Гергьовден, поканили сте приятели , платили сте сериозна сметка и в същото време някой ви е съсипал празника!
- А възможно ли е да бъде заведен колективен иск?
- Хипотетично може , но не бих препоръчал, защото при такива дела съдът изследва конкретно вредите на всяко едно лице. Страданията на всеки могат да бъдат различни, в зависимост от ситуацията . Затова е важна конкретната преценка на всеки индивидуален случаи. Всеки от компанията може да бъде свидетел на останалите. Аз препоръчвам на хората да заведат индивидуални искове, тъй като това назидание на полицията, освен през незабавна оставка на хората с униформи, които им е хрумнало да безчинстват по този начин, трябва да мине и през присъждане на сериозни обезщетения, за да остане някаква институционална памет и култура, че не може да се действа по този милиционерски начин или както се действаше в първите години на управлението на ГЕРБ, за да бъдат занулени собствениците на определени заведения.
-За какви обезщетения могат да претендират потърпевшите?
- Принципът е, че обезщетението за морални вреди се присъжда по справедливост от съда, Това е чл.52 от Закона за задълженията и договорите , който се прилага и за члена от Закона за отговорността на държавата. По принцип българските съдилища са доста консервативни спрямо размера на тези време и пак по социалистически са склонни да присъждат по-големи и по-сериозни обезщетения при побои, полицейска бруталност и пр. Но тук там има проблясъци , има разумни съдии, които все повече разпознават и уважават човешкото достойнство и си дават сметка, че такива осъдителни решения могат да възпитат институционална култура на съобразяване с основните права и свободи. Аз допускам , че заради субективната преценка , предявените искове могат да бъдат в дипазона между 2 и 3 хиляди лева. Все пак резултатът ще зависи и от страданията на конкретното лице, както и от чувствителността на съдията към тези ценности на правовата държава, каквито са основните свободи и човешкото достойнство.
- Как, според вас, се е стигнало до подобна полицейска вакханлия?
- Възможно е да е чисто полицейска глупост. Възможно е да е полицейска глупост , съчетана с желанието да се направи добро впечатление на министъра на вътрешните работи , който също е от Пловдив.
Възможно е и друго обяснение. Тъй като прокуратурата мълчи, възможно е този началник да има по –топла връзка с обвинението и да направи тази простотия, за да компрометира Иван Демерджиев , който е в конфликт с главния прокурор. Но тези причини нямат никакво отношение към обезщетенията на потърпевшите. Но във всички случаи трябва да се търси дисциплинарна и отговорност на пряко отговорните за този тип планиране и осъществяване на операцията и имуществена отговорност на виновните.
- Вие като юрист, бихте ли се ангажирали с подобен казус?
- Аз от 20 години не се явявам в български съдилища. Ние се ангажираме с казуси, които отнасяме към съда в Страсбург. Този казус има потенциал и за Страсбург, ако искът бъде отхвърлен от българския съд на всички инстанции.
- В свое изявление на брифинг след акцията, директорът на пловдивската полиция Васил Костадинов заяви, че е „публична тайна, че в нощните клубове се разпространява дрога и с цената на известни нарушения, с тези обекти трябва да се работи целенасочено”. Също така коментира, че непълнолетни лица нямат работа в клубовете, заради „еротичното съдържание на програмите”. Наистина ли с цел превенция могат да бъдат оправдани подобни действия?
- Изключително опасни и бих казал перверзни твърдения, с които полицейщината и тази милиционерска „целесъобразност” се поставят над закона. Ако смисълът беше някой, който е наметнал униформа с пагони, да може да решава дали ще действа с известни или с неизвестни нарушения, нямаше да има закони. Просто едни хора ще ги слагаме и те ще правят каквото им хареса. Не може така! Законът е създаден, за да се спазва. Полицията е изпълнителна власт. Не може да превишава правата си и да слага своите спорни морални преценки над закона. Те затова са измислени законовите норми, така че всички ние, през нашите избраници в Народното събрание приемаме едни универсални правила, които се спазват от всички.
Излиза там някакъв, не искам да го квалифицирам, и казва – аз пък няма да спазвам закона, защото смятам, че моята преценка за добро и зло да я сложа над вашата, която е имплементирана в закона. По този начин ние вървим към тоталитаризъм и беззаконие. Това е възмутително и тези хора незабавно да бъдат отстранени. Не знам защо Демерджиев се бави с оценка, но само заради тези думи на въпросния началник, които показват изумителна некомпетентност, той трябва да бъде отстранен. Когато човек на такава позиция, с такъв силов ресурс е некомпетентен и арогантно готов да погази закона, той няма място там. Той е обществено опасен. Както обществено опасните ги вкарват в психиатрии, така и този човек трябва да бъде отстранен от властта скоропостижно.
Кой може и не може да ходи на дискотека не е негова преценка. Той, ако иска, да не си пуска децата никъде. Но това не му позволява да нарушава закона. Представете си, че такава проверка се направи на стадион, където има 10 000 души?!? Нали , когато започнаха да тестват полицаите с дрегери , се оказа, че в полицейските управления излизат куп положителни проби! Сбъркано е самочувствието на този човек, който си присвоява правото за преценката за добро и зло. Тази преценка ние като суверен сме заложили в закона. А той просто трябва да го спазва какъвто е , не да казва, че ще си позволи отклонения в името на неговата собствена милиционерска представа.