Напрежението в ГЕРБ под тепетата продължава да ескалира след смяната на караула в Община Пловдив. След като Здравко Димитров седна на кметското кресло, за по-малко от два месеца той сформира екипа си, в който има редица външни хора за организацията под тепетата.
Те бяха представени като част от експертния екип на Димитров, като много от хората бяха заедно с него, докато той бе в областна управа. Други от новите управленци на ключови позиции обаче се свързват с редица мощни икономически кръгове, които притежават големи строителни компании и алкохолни фабрики.
Именно те движиха цялата кампания на Здравко Димитров по време на изборите. Тогава Зико направи свой щаб, а районните кметове и общинските съветници чертаеха своята програма в централата на ГЕРБ.
Разделението продължава и в Общинския съвет, където малка част от общинарите на управляващата партия могат да се нарекат верни на кмета. Силно впечатление правеха и дебатите за 120-милионния заем. Тогава нито един съветник от ГЕРБ, дори и председателят на съветниците Йордан Илиев не защити намерението на Здравко Димитров. Да, те гласуваха „За“, но съветниците, които бяха в защитна позиция на администрацията бяха от „Съюз за Пловдив.
С идването на новите кадри в градската администрация, най-доверените хора на предишния кмет Иван Тотев, които бяха на високи позиции, избягаха в районните кметства. Последната рокада бе на директора на юристите Илиян Иванов, който бе заменен от непознатата за пловдивската общественост Камелия Кендова, занимаваща се предимно с корпоративни дела. Така от шеф на юристите в Голяма община, Иванов стана юрисконсулт в район „Западен“. Освен Иванов в районите на работа отидоха бившият гл. инженер Йордан Калев, директорът на общинска собственост Мирослава Сукарева и още редица експерти и по-важното – партийните членове.
Така Община Пловдив започва да се управлява от външни за ГЕРБ хора, а ядрото на партията е разпределено по районните администрации. Във всяко по-важно звено в сградата на пл. „Стефан Стамболов“ 1 вече са назначени хора, които доскоро са били на големи позиции в бизнес империята и са взимали солидни заплати. На практика те заменят частния и добре платен сектор за нископлатена работа в публичната сфера. Тяхната функция обаче е ясна, а именно да контролират властовите процеси в Пловдив.
Извън преразпределението в градската администрация, Здравко Димитров и хората зад него, искат да сложат ръка на най-важните институции, които оперират в Пловдив и областта.
Лидерът на ГЕРБ Иван Тотев нареди свои доверени хора на директорските места в големите държавни институции по време на неговия мандат. Към днешна дата те все още са на постовете си и вече са с дългогодишен опит. Тяхното назначаване обаче минава през министерствата, които са титуляри на съответните звена и служби.
Безспорно четирите най-важни директорски поста, на които все още са хора, близки до Иван Тотев са ВиК – Пловдив, РИОСВ , НКЖИ и Летище Пловдив.
През последните месеци към шефа на ВиК – Пловдив Спартак Николов има безпрецедентна атака през новата медийна бухалка на властта, която е собственост на цитираните икономически кръгове. Освен изкарване на имотното благосъстояние на Спартак Николов, последните удари са насочени чрез заиграване с изключително чувствителната тема за водното състояние на града. Според публикациите, които целят единствено напрежение над главата на Николов, Пловдив е заплашен с водна криза от порядъка на Перник. Всичко това бе отхвърлено дори като хипотеза, но внушенията продължават.
В същото време Министерството на регионалното развитие и благоустройство обяви конкурса за директор на ВиК – Пловдив - стандартна процедура според новите изисквания на закона. Тя обаче бе прекратена в последствие.
Напрежение има и в местната екоинспекция. Там начело е доц. Стефан Шилев, който също е близък до бившия градоначалник. Шилев не се поколеба да критикува на няколко пъти поведението и изказванията на Здравко Димитров относно програмата му за инфраструктурата под тепетата.
Защо обаче са толкова важни ВиК и РИОСВ?
На практика без тези две институции не може да се построи и една колиба било то върху частна или общинска земя. За всеки един проект се иска съгласуване за ВиК и екологична оценка. Шефовете на двете звена държат ключа към всяко едно строителство и реализиране на инвестиционно намерение в Пловдив и областта.
Бизнес империята, която сложи свои хора на високи позиции в градската администрация, има огромни терени, които са в близост до реки и защитени зони. Само едно отрицателно становище от страна на РИОСВ ще остави имотите им за десетки милиони левове в люцерни и поляни.
От друга страна ВиК – Пловдив ще стартира един от най-големите водни проекти в цяла България,който е за над 100 млн. лева. Той включва направата на Южния обходен колектор и връзките с близките населени места, като те минават през редица големи промишлени обекти.
Публична тайна е, че икономическите кръгове около Здравко Димитров строят огромен бизнес парк на Околовръстното шосе, който може да се облагодетелства от подобния проект и да спести милиони за мащабното строителство там.
Какво ще се случи оттук нататък?
Прекратяването на конкурса за шеф на ВиК – Пловдив бе показателно, че организацията на ГЕРБ дава отпор срещу опита за подмяната на партийни кадри с хора на едрия капитал. Иван Тотев и местната организация все още имат своите сериозни лостове в Министерствата и на високите етажи в ГЕРБ.
Неслучайно и Тотев бе оставен начело като областен координатор на ГЕРБ. Именно той е човекът, който към днешна дата консолидира организацията, в която има все по-голямо напрежение. Изтичането на партийните кадри и добрите експерти към районните администрация за сметка на външни хора, пък може да направи разделителна линия в пловдивската власт. Така може да се стигне до ситуацията при кметуването на Славчо Атанасов, когато почти всички районни кметове бяха от ГЕРБ, а той направи коалиция с БСП.
Дали ще има разделение на Голяма община и районни кметства ще стане ясно още утре, когато ще се представи бюджета на Пловдив за 2020 година. Ако исканите бюджет от райкметовете не бъдат включени и те бъдат оставени без пари, то може да очакваме вече и открита конфронтация.