В Пловдив се изпълняват три пробива по едно и също време! Това само по себе си е невероятно, предвид, че два от тях се чакат вече десетилетия. Докато при два от проектите няма две мнения за тяхната полза, то обществото настръхна срещу третия – този на Водната палата.
Протести, обвинения за работа на инат, и на сляпо, вътрешнопартийни противопоставяния сред управляващите и цялата палитра от мнения и гняв, които съпровождат такъв тип противоречия.
Защо обаче недоволството е само срещу проекта на Водната палата, а не за другите два пробива – „Модър-Царевец” и този под Централна гара? Отговорът на въпроса се съдържа във времето - кога един проект трябва да се направи и защо точно тогава.
Гледайки „Модър-Царевец” за всеки един пловдивчанин е ясно, че времето му отдавна е трябвало да му дойде – той е закъснял. Гледайки този под Централна гара - неговото време идва точно, когато ще махнат Бетонния мост, или иначе казано – навреме, дори с малко закъснение.
Ако погледнем проекта за Водната палата – то може да кажем, че неговото време не е сега, а можеше и никога да не дойде. Защо?
В нито един градоустройствен план пробивът на Водната палата не е фигурирал. Неговата идея за първи път бе лансирана от Иван Тотев. През 2012 година той възложи да се направи проект за решаване на проблемите с трафика на района. От фирмата „Вектор бул” ООД направиха проект с 13 различни предложения. Сред тях – нов мост, естакада, пробиви и всякакви други варианти. В крайна сметка се взе решение за кръгово движение от двете страни на моста като първи етап, а след това да се развърже движението с пробиви. Към края на втория си мандат обаче Иван Тотев бутна този проект във фризера, тъй като нямало нужда от него.
С първия си ден като кмет неговият наследник Здравко Димитров заговори за пробива под Водната плата като витален проект, а кръговото отгоре бе определено, като недоразумение, заради което са започнали задръстванията.
Фиксацията върху този участък и това кръстовище обаче може да струват много и на кмета като политическо бъдеще, и на живеещите в района, така и върху целия трафик в града. Неговото време не беше сега. Вместо тези 10 млн. лева, които не е изключено да станат и 15 млн., можеха да се инвестират в проекти, посрещнати с аплодисменти, а не с протести. В чекмеджетата на кмета има такива, които са съотносими към движението в района и край реката, а хората ги чакат от десетилетия.
Един такъв проект е бул. „Марица – Север”. В момента всеки един пловдивчанин избягва този т.нар. булевард, който е в окаяно състояние. Ако той се бе ремонтирал, заедно с всички идеи за облагородяването на зелените площи край реката, това щеше да е прекрасна визитка за мандата на Зико. С нормална настилка и организация на движението той щеше да поеме и част от трафика по „Марица – Юг”.
Продължението на бул. „Северен”. В момента новият булевард свършва на „Брезовско шосе”, а неговият проект е да стига до „Победа”. Много от шофьорите биха предпочели да минат по него, отколкото да се блъскат по колелата на Панаира, за да стигнат до Карловско шосе или Кършияка. Резултатът отново щеше да е по-малко коли на Водната палата.
Нов мост над река Марица – това е може би най-важният проект на Пловдив, откъм решаване на проблемите с трафика след „Модър-Царевец”. За разлика от предишните два проекта, чийто цени са сходни с пробива на Водната палата, мостът ще струва поне 4 пъти повече. Все пак 10 млн. лева биха били добър старт на този проект, който щеше да разтовари не само „Централен”, но и „Северен”, и „Западен” и всички мостови съоръжения.
Има ли човек в Пловдив, който да каже, че не е дошло времето на тези три проекта? Ако те бяха реализирани, то тогава можеше да зададем и въпроса – има ли нужда от пробив на Водната палата? Вместо това правим проект, чието време не е дошло, а можеше никога да не се налага да идва…