„Питаха ме дали съм „купена”, шефът дава ли бонуси, как си получавам заплатата, а аз не съм го виждала, откакто ме е назначил. Работя в църквата – чистя там, подреждам,от 2010 година…”, това заяви 68-годишна жена от Раковски пред Бойко Борисов, след като бе една от служителите на Общината, викани в Икономическа полиция.
Възрастната жена за първи път прекрачва прага на полицията. Там я чакат полицаи, следователи, хора от тежката артилерия на МВР. Всеки може са да си представи гледката – жената, изкарана от църквата, закарана в полицията на един стол, а около нея полицаи я изпитват с всякакви въпроси, за да търсят „престъпление”.
Това се случва още с хиляди български граждани в цялата страна. Те са викани един по един, за да разписват един протокол, който е изпразнен от съдържание, но има една цел – да всява страх.
По своята същност този протокол е волеизявление, че ти няма да се занимаваш с незаконни дейности по време на изборите - да купуваш и продаваш гласове. Дали си го подписал, или не – това няма никакво значение, тъй като наказанията за тези деяния са ясно упоменати в Наказателния кодекс. Толкова абсурдна би била и ситуацията, ако пътна полиция дава на всеки шофьор протокол за подписване преди да се качи в колата си, че няма да нарушава правилата за движение по пътищата.
Протоколът е „предупредителен”, но какво значи „предупреждение”? По всичко личи, че това значи „наблюдаваме те”, „страхувай се”, „внимавай какво и за кого говориш”, „внимавай какво мислиш”….
С други думи тези хора, когато се приберат вкъщи, в квартала си, в средата си, те си спомнят, че са били предупредени.
„Но какво пишеше на този протокол?Да не агитираме? Ако говоря със съседката за Бойко и Радев, дали това е агитация? Ако питам мъжа ми за кого ще гласува, това да не е купуване на гласове, а аз се подписах?!…”, започват да изплуват мисли в съзнанието на всички онези хора, които един по един са привиквани в полицията.
И така докато до вчера те са се чувствали свободни да говорят и изразяват мнение за всички и всеки, днес те се чувстват престъпници, ако го правят… мислопрестъпници.
Полицията на мисълта, която е под контрола на Министерството на мира се води от обсесията на един министър – Бойко Рашков. 67-годишният бивш следовател вижда навсякъде лика на Борисов. По магистралите, в банките, на улицата, в дома си, сред хората. Той не може да повярва, че има хора, които мислят по различен начин. Когато повериш звено като МВР на човек с подобна обсесия, няма как той да не започне хайка за мислопрестъпници. В Пловдив и областта тя е повече от видима – започна са от града, мина се през Раковски, Стамболийски, Съединение, като със сигурност няма да спре до 14 ноември, а вероятно и до 21 ноември.
„Властта се състои в причиняването на болка и унижение”, пише още Оруел в гениалния си труд „1984”. Ако в момента полицията на мисълта на Рашков унижава хората, подобно на 68-годишната жена от Раковски, то знаем какво следва, ако тази власт се задържи.
Всички тоталитарни режими са идвали на власт без избори, без легитимност, дадена от суверенна, като винаги са се задържали посредством „честни и демократични избори”, които самите те правят.
Ако днес имаме Министерство на мира, то ако тази власт се задържи, ще дойдат реформатори, които ще създадат – Министерство на изобилието, което ще се занимава с глада и купонната система, както и Министерство на истината, което да следи за правилните мисли, които се набиват в главите на хората.
Още от категорията
Бюджет 2025 превръща държавата в сериозен конкурент на бизнеса във войната за кадри
Мирни планове за Украйна? Не/възможните сценарии
Темите на Traffic News
