Какво може да накара една майка или един баща да забрави за детето си? Дотолкова да забрави, че да го направи свидетел на страшно убийство. Да убие баща му, после да убие и майка му. Или обратното… А през всичкото това време детето, което вече не е малкото бебе и което вече се учи на самостоятелност, да гледа, да чувства и да… страда.

Какво може да накара една майка до такава степен да загуби самоконтрол, че да позволи яростта й да помете мисълта за детето й? На кого ще го остави. Какви травми ще нанесе върху крехката му психика. Как ще расте без майка и баща…

На 1 година предизвикателствата пред детето би трябвало да са: да се научи да ходи, да сяда на гърнето, да общува с непознати възрастни. Така пише в книгите. Никъде там не е записано, че детето на 1 година трябва да види как майка му убива баща му, а после убива и себе си. Или обратното.

На пловдивчанчето обаче, което днес остана сираче и което започва житейския си път по възможно най-грозния и страшен начин, ще му се наложи да порасне по-бързо от връстниците си. И да се адаптира към непознатите хора по-бързо. Засега бабите и дядовците ще са му утеха. И то ще е тяхна.

А по-нататък?

Още по темата четете ТУК!, ТУК! и ТУК!