Георги Стоев е един от изтъкнатите икономически анализатори у нас. Съосновател е на Industry Watch. Преди 7 години напуска София и идва в Пловдив. Работи като стратегически консултант на Тракия икономическа зона.  Стоев е един от създателите на образователната програма "Предприемачът като откривател".

Последният проект, в който участва е платформата „Тракия Тех” за дигитална трансформация на традиционните индустрии под тепетата. В сдружението влизат ТИЗ, Телерик Академия, БизЛабс и други партньори. Идеята на платформата е да развие и утвърди Пловдив като център за високотехнологични инвестиции.

- Г-н Стоев, как се развива секторът на високите технологии в Пловдив през последните години?  

- Пловдив се очерта като втора дестинация за IT-сектора в страната след София. Имаме доста примери, които избират града за втори офис, след като София стана тясна за намирането на IT-таланти. Динамиката в София се ускори и все повече хората губят лоялност към своя работодател.

Увеличи се оборотът на работни места и служители и доста компании намериха добър пазара на труда в Пловдив, най-вече от гледна точка на лоялност на служители. Тоест при заплати, които са близки до софийските нива, пловдивчани се задържат по-дълго при един работодател в IT-сектора.

Ако разделим пазара на сегменти, в по-ниския сегмент служители разликата в заплащането е по-голяма - 25-30%. Но когато говорим за старшия персонал с опит, заплащанията са почти изравнени. Ако си пловдивчанин и си бил в София, и ти предложат работа със същата заплата в Пловдив, най-вероятно имаш добра мотивация да се върнеш в родния град.

Същото важи и за хората от другите градове - сравнението на разходите за живот между София и Пловдив е в полза на Пловдив и при други равни условия човек би предпочел да живее под тепетата. Така че IT-секторът намери своя добър втори дом в Пловдив, заедно с него, разбира се, и аутсорсинг компаниите - някои се специализират в областта на информационните технологии, други - най-вече в обслужването на техни клиенти. По наши оценки заетите в този сектори в града са около 4 500 души. Тук не включваме IT-персонал, който е зает в други сектори, а те се увеличават все повече и повече.

Имаме доста примери на предприятия от индустрията, в които специалистите, които пишат код, са почти толкова на брой, колкото техните машинни инженери. Без да броим  тях, както и гаражните компании, които са под радара на подобни статистики, нашите оценки са за 4 500 човека, което е най-много след София.

- В Пловдив настъпват и някои големи аутсорсинг компании, които създават екипи от 100-200 души.   

- Ако една компания има амбицията да наеме 100-200 души в 12-18 месечен план, мисля, че град, който разполага с 40 000 студенти и където годишно завършват 6-7 хиляди ученици, е твърде подходящ. Почти всички от тях знаят поне един чужд език. Доста голям процент вече знаят и втори чужд език. Така че на тази база компания, която открива център за обслужване на клиенти и дистанционна поддръжка, ще се чувства комфортно в Пловдив.

Винаги такива компании разглеждат различни дестинации за втори офис, а понякога и за първи офис. Това са обикновено университетските градове и големите като население центрове. В България те са няколко - София, Пловдив, Бургас, Варна, напоследък и Русе, и от по-малките университетски градове - Велико Търново и Благоевград. Затова на са чак толкова големи възможностите за компания, която иска да назначи 150 човека.  Ако си малък IT-бизнес, можеш да назначиш хора и в Смолян, Хасково, Свищов.

- Какво се крие зад идеята да създадете Хъб за дигитална трансформация на традиционните индустрии в Пловдив?

- Основната ни мисия е да свържем високотехнологичния сектор с традиционните индустрии, като помогнем и на двете страни. На традиционните индустрии помагаме да се трансформират като приемат новите технологии в своите производства и процеси, а на дигиталния сектор помагаме да разширят своя пазар.

Виждаме, че българският IT-сектор се развива основно като обслужващ. Тоест той изпълнява някаква задача, която му е дадена от неговия външен клиент и цялата му динамика се обуславя от търсенето на такива услуги. Независимо дали са по поръчка или са стандартни, в крайна сметка става дума за обслужване.

Досега нямаме много примери на нови продукти, създадени в България, и технологични иновации. За разлика от други европейски страни, в които се родиха интересни стартъпи и те станаха глобални брандове и продукти. Ако дигиталният бизнес иска да се развива в посока създаване на нови продукти и някои от тях станат и глобални, той трябва да започне от българския пазар.

Да започне да се ориентира какви са нуждите на българската индустрия. Не само преработващата индустрия, но и финанси, логистика, транспорт, здравеопазване и образование - все стари сектори, които относително трудно се трансформират и се възползват от дигиталните технологии. Това развитие е неизбежно, въпросът е да стане по-бързо.

Въпросът е новата Тракия икономическа зона да се нарича Тракия Тех - тоест новият облик на Пловдив да бъде град за технологични инвестиции и начинания, а не само за инвеститори, които пренасят производствени процеси от Западна Европа с цел да се възползват от евтиния труд. Защото и за тях трудът, първо, вече не е толкова евтин и, второ, пазарът на труда вече е доста ограничен. Ако си нов инвеститор, трябва да започнеш да крадеш персонал от съществуващи предприятия - това е единствената опция в момента.

Според мен това ще бъде ценно за всички - както за съществуващите предприятия по-бързо да се дигитализират и автоматизират, тоест да станат по-малко зависими от човешкия труд, така и за новите инвеститори, които преди да направят инвестицията си и да се надяват, че ще назначат много хора на ниски заплати, трябва да си направят проучването, че в следващите 6-8 години заплатите в Пловдив ще скочат най-вероятно 2,5 пъти.

И ако в момента си направил погрешна оценка за това какви ще са заплатите дори за нискоквалифициран персонал, ще попаднеш в ситуация да пренапишеш целия си бизнес-план. Това ще помогне и на новите играчи, които стъпват в града - да се ориентират предварително и евентуално да се насочат към проекти с високотехнологични и автоматизирани процеси, които разчитат на по-малко труд, но пък по-квалифициран. Съответно фокусът да се насочи към квалификацията на тези хора и мотивацията им да работят в тези предприятия.

- Какви средства ще използвате за постигането на целта?

- Ще използваме няколко инструмента. Първият е Инкубатор за стартиращи предприятия, които бихме искали да ги насочим към проблемите на традиционната индустрия. Когато един стартиращ екип дойде при нас и иска да получи подкрепа, ние ще го подкрепим, ако той насочва своите усилия към проблем, който индустрията е готова да внедри и за който е готова да плати. Така едновременно им създаваме пазар и решаваме проблем на индустрията.

Първият инкубатор ще бъде посветен на финансовите технологии, ще гледаме трансформацията на банковия сектор, на платежните отношения. Платежните отношения касаят и телекомите, и енергийните дружества, и други. Темата е доста широка. Ще направим образователна програма, която да насърчи децата да станат технологично и предприемачески настроени. Тоест да са отворени към нови знания и предизвикателства.

Третото е нова програма за промяна на целия имидж на Пловдив. Сега сме го брандирали като инвестиционна дестинация, в новите материали тук сме го брандирали като IT & BPO дестинация. Следващата логична стъпка е Пловдив да се брандира като технологична и иновационна дестинация. Градът да бъде добро място за стартиращи и иновационни екипи от други части на Европа, което ще се почувстват добре тук. Трябва да мислим варианти не само пловдивчани да създават нови компании, но и на хора, които искат да се преместят от други страни тук, да им осигурим по-комфортна среда.

- Превръщането на Пловдив в център на високите технологии е колосална задача, която трябва да привлече усилията и на общинските власти, учебните заведения, държавните институции. Предвиждате ли тяхно участие?

- Всички са добре дошли. Пловдив вече се утвърди като индустриална дестинация и вече е най-успешният пример. Тук са създадени най-много работни места - 70 хиляди. Повече от София, от Варна и Бургас. По този показател Пловдив вече се наложи като лидер и за него помогнаха доста играчи - както хората, които създават предприятия, така и хората, които създават таланти - гимназии, университети, HR-агенции.

Местните власти бяха доста ангажирани в процеса, и то не само пловдивските, но и тези на околните общини. Имаше доста голяма коалиция от партньори, която помогна за икономическия успех на Пловдив. За да се стигне до второто ниво - Тракия зона 2.0, е хубаво да има също голяма коалиция от партньори, така че всички са добре дошли.

Насърчаваме ги да се включат в нашите инициативи. Университетите имат много добро място в инкубаторската програма с младите си учени, които работят по определени направления - в Университета за хранителни технологии, Техническия университет, Аграрния университет. Добре дошъл е и Пловдивският университет да се включи в обучението на нови технологични предприемачи - вече мислим за една магистърска програма.

Водим разговори и със софийски и габровски университети. Обстоятелството, че хъбът ще бъде физически в Пловдив по никакъв начин не ограничава мрежата от заинтересовани страни, които биха могли да се включат и да се възползват. Местните власти със сигурност ще се включат в проекта. Те успяват доста добре да наложат в национален план имиджа на града като добро място за бизнес с няколко добри събития, които се случват тук.

Едно от тях е годишният бизнес форум "Индустрия 4.0", който ще се проведе в края на септември в Международния панаир. Очаква се да участват над 500 човека от цяла България. Това е основният индустриален форум за страната. Общината успя да наложи града като място за национални конференции и това е голям успех.

Следващото ниво е този имидж да се изнесе и навън - чуждите партньори да разпознаят Пловдив като добро място за инвестиции. Защото Тракия икономическа зона я знаят предимно у нас. Това е основното предизвикателство. Струва ми се, че Община Пловдив го е осъзнала и ще натисне малко повече педала - тези бизнес конференции да станат по-отворени за международно присъствие. Аз насърчавам в началото партньорството да бъде повече с близките дестинации - Румъния, Сърбия, Полша.

- Може ли да се намери връзка между икономическото развитие на Пловдив и Европейската столица на културата?

- Важно е да се знае, че титлата Европейска столица на културата е преди всичко маркетингов инструмент за един град. Това е преди всичко инструмент за привличане на вниманието, за утвърждаване на имиджа. Все пак да сложим Пловдив на европейската карта. Аз съм малко далеч от съдържателните драми около ЕСК, но от икономическа гледна точка е важно да се използва максимално международното присъствие на тази титла. Това е важно не просто за туристите, но и за бизнес публиката. Тя да припознае Пловдив като добро място за инвестиции, бизнес, аутсорсинг, живеене, привличане на таланти.

Ако не виждаме връзката в момента, трябва да я видим в близките години. Трябва да сме подготвени през 2019 г. не просто в Пловдив да посрещаме гости, но и да направим в чужбина една съпътстваща програма, която да рекламира Пловдив като дестинация за бизнес, а не само за културен туризъм.