Смъртта на Алексей Навални, водещ критик на режима в Москва, е напомняне за параноята на Владимир Путин. Не знаем дали Кремъл има пръст в кончината му, но със сигурност не са изпълнили задължението си да се грижат за своя най-известен затворник. Преждевременната кончина на руския опозиционен лидер допълнително притисна бързо намаляващата руска опозиция, чиито членове бяха или убити, или осъдени на дълги години каторга, или принудени да бягат в изгнание, защото руският президент даде ясно да се разбере, че няма да толерира атаки към режима, пишат СиЕнЕн, Франс 24, АФП, АП и Ройтерс. 

Защо това се случи сега? Знаем, че Путин може да бъде спокоен, прагматичен и опортюнистичен. Но тази смърт идва в неочакван момент за Русия и Кремъл. Не изглежда Путин да е имал нужда Навални да умре сега. Гласът на дисидента беше утихнал. Той беше превърнат в шепот от Арктическия кръг, ограничен в затворнически режим, който сам по себе си можеше да се окаже заплаха за здравето на човек, който вече беше оцелял след жестока атака с отрова в самолет през 2020 г.

След месец са президентските избори. Смъртта на Навални идва само ден преди официалния старт на кампанията, насрочена за 15-17 март. Путин ръководеше промените в конституцията през 2021 г., които му позволиха да се кандидатира за още два шестгодишни мандата. Това означава, че може да остане на власт до 2036 г. Путин вече е най-дълго управлявалият лидер на Кремъл след съветския диктатор Йосиф Сталин, който почина през 1953 г.

Навални не беше кандидат и никога не е имал шанс да бъде такъв в затворената система на управлявана "демокрация", която Владимир Владимирович поддържа от 2004 г. Той беше най-смелият и активен опонент, с когото Путин се сблъсква от десетилетия. И все пак затворът му в поправителен дом номер 3 в Ямало-Ненецкия автономен район послужи до известна степен като напомняне какво се случва с онези, които се противопоставят на Кремъл. И със смъртта му Путин е в по-рискова позиция.

В световен мащаб фокусът се измести от незаконната инвазия на Русия в Украйна към яростното заглушаване в Москва на дори на най-тихите гласове на несъгласие. Мюнхенската конференция по сигурността, определена тази сутрин да бъде тревожна серия от уверения от вицепрезидента Камала Харис относно неотдавнашните забележки на Тръмп и бъдещето на НАТО, сега ще бъде с напомняне за реалната и настояща заплаха от Путин за всеки, който му се противопоставя.

Това говори за неспокоен Кремъл. Обстоятелствата около смъртта на Навални ще бъдат известни едва след известно време и винаги - вероятно - чрез информация, предоставена от Кремъл. Той се присъединява към дълъг списък от противници на Кремъл, които починаха преди време: Анна Политковская - застреляна на стълбището си през 2004 г., Александър Литвиненко - отровен в Лондон през 2006 г., Борис Березовски - бивш довереник, намерен мъртъв в банята си през 2013 г. И съвсем наскоро Евгений Пригожин - бивш довереник, който почина с голяма част от наемниците си от Вагнер в подозрителна самолетна катастрофа миналата година.

Критиците на Кремъл смятаха, че смъртта на Пригожин е до известна степен неизбежна. Всъщност прошката, която Путин показа, след като човекът, известен като негов "главен готвач", поведе злополучен и зле замислен бунт през юни миналата година, изглеждаше като отклонение. Той извика Вагнер в Кремъл и сякаш остави похода им към Москва да мине. Когато самолетът на Пригожин и целият му топ екип се взривиха в небето седмици по-късно, търпението и безпощадността, с които Путин винаги е бил известен, се върнаха в полезрението.

Но моментът на смъртта на Пригожин работи в полза на Путин. Може да е ужасило неговия елит, но е било планирано и основно напомняне за трайното му наказание за "предатели". Путин винаги е запазвал специално, свръхестествено презрение към предателите. Тези, които заключиха, че той стои зад това, щяха само да си припомнят неговото търпение, хитрост и издръжливост.

Смъртта на Навални напомня за параноята на Путин. Той не изглежда в състояние да понесе риска най-отявленият му опонент да остане жив: руските затвори лесно биха могли да го запазят в безопасност и здраве за неопределено време, ако това беше тяхната възложена задача. Нямаме пълна прозрачност за тяхното участие, но това не е Кремъл, който не се страхува от бъдещето.

Предвещава ли промяна в начина, по който се води войната в Украйна? Това не е ясно и Москва засега е далече, макар и вероятно да си стъпи на крака. Променя ли това вероятността Путин да остане в Кремъл? Въобще не.

Говори ли за човек, обременен от тревоги и щастлив да понесе глобалното възмущение от смъртта на Навални, ако това премахне и най-малките възможни рискове за неговото управление? Да.

И това може да е трайното наследство от смелостта и саможертвата на Навални. Смъртта му говори за един Путин, който е по-напрегнат, изолиран, параноичен и извън контрол, отколкото се представя в публичния си образ.

Широко се опасяваха, че Алексей Навални рискува живота си, като се позиционира като най-гласовия критик на Путин във все по-репресивна Русия, дори го оспорва за президентския пост през 2018 г. На 8 декември Путин обяви своята кандидатура за преизбиране и се очаква да спечели, като се има предвид липсата на политически алтернативи и желязната хватка на Кремъл върху държавния апарат.

Тези, които бяха достатъчно смели да се противопоставят на Путин преди вота, бяха възпрепятствани от правни предизвикателства.

Бившият законодател Екатерина Дунцова получи забрана през декември да предизвика Путин, когато Централната избирателна комисия заяви, че отказва да приеме номинацията й, позовавайки се на грешки в представените документи, които включват грешно изписани имена. Дунцова каза, че ще обжалва решението пред Върховния съд и се обърна към партията "Ябълка" да я номинира за кандидат, след като основателят и лидер на партията Григорий Явлински каза, че няма да се състезава с Путин за президентския пост.

Дунцова каза, че иска да види "по-хуманна" Русия, която е "миролюбива, приятелска и готова да си сътрудничи с всички на принципа на уважение".

Друг антивоенен кандидат, Борис Надеждин, също беше дисквалифициран от вота. Върховният съд на Русия в четвъртък отхвърли съдебните оспорвания на решението, но Надеждин каза, че ще обжалва и ще подаде нов иск срещу отказа на избирателната комисия да го регистрира като кандидат.

"Не се отказвам и няма да се откажа", каза той.

Навални беше най-гласовитият критик на Путин и този, който получи най-голямо международно признание, спечелвайки наградата "Сахаров" на ЕС за правата на човека през 2021 г.

Не е изненадващо, че Кремъл намери начин да го отстрани от надпреварата. Навални беше осъден на още 19 години затвор през август миналата година за екстремизъм. Той вече излежаваше деветгодишна присъда за присвояване и други обвинения, които той поддържаше като политически мотивирани.

Навални изчезна за кратко през декември от затворническата колония ИК-6 във Владимирска област, на около 250 километра източно от Москва, където е прекарал по-голямата част от задържането си. Изчезването му провокира широка международна тревога, като държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен публикува изявление в X малко преди Коледа, в което казва, че е "силно загрижен за местонахождението на Алексей Навални".

След като изпратиха стотици молби до центровете за задържане в цяла Русия, съюзниците на Навални успяха да го намерят. В поредица от съобщения, публикувани в X малко след това, Навални каза, че е "добре" и че е пристигнал в своя нов - и много по-отдалечен - арктически затвор.

Репортер на БиБиСи каза, че Навални "изглежда добре", когато се появи чрез видеовръзка на съдебно заседание ден преди смъртта си.

Критиците на Путин отдавна имат злополучния навик да умират преждевременно.

Други се озоваха зад решетките, излежавайки дълги присъди в затвора. На фона на войната в Украйна на 4 март 2022 г. беше приет закон, криминализиращ "дискредитирането на руските въоръжени сили"; през следващите три дни бяха образувани повече от 60 дела срещу обвинени в нарушаване на новия закон, "по-голямата част" от които мирни антивоенни протестиращи, според Human Rights Watch.

Руският политически активист и бивш журналист Владимир Кара-Мурза, беше осъден миналия април на 25 години затвор за публично осъждане на нахлуването на Русия в Украйна. Той беше осъден за държавна измяна и разпространение на "фалшива" информация за руските военни, наред с други обвинения.

Кара-Мурза, член на бързо намаляващата група от опозиционни фигури, които остават в Русия, каза, че е решен да бъде глас както срещу Путин, така и срещу нахлуването в Украйна.

Смъртта на Навални допълнително отслабва руската опозиция, която вече е унищожена от смърт и лишаване от свобода, като други са избягали в изгнание поради опасения за безопасността си.

Няма почти "никакви възможности за изразяване на критика" в Русия, където репресиите са достигнали мащаб, "несравним от края на Втората световна война", каза експертът по Русия Сесил Вайсие от университета Рен-II пред FRANCE 24 малко след като Кара-Мурза беше осъден.

Но тя каза, че няколко гласа все още остават и тяхното присъствие в Русия има "символична тежест" - дори ако им е попречено да притежават реална власт.

Запитан във филма от 2022 г., озаглавен "Навални", какво би било посланието му към руския народ, ако бъде убит, Навални отговори: "Не се предавайте. Не трябва, не можете да се отказвате. Всичко, което е необходимо, за да триумфира злото, е добрите хора да не правят нищо."

Кой беше Алексей Навални - критикът на Путин, отровен през 2020, а сега – мъртъв в затвораАлексей Навани ще бъде запомнен като един от най-отявлените критици на Владимир Путин,но стана един от многото опозиционери на Кремъл, които намериха смъртта си по време на режима му

Реакциите след новината за смъртта на Навални