56 на сто от българите смятат, че по-ниска цена на тока ще спре замърсяването на въздуха. Това показват данни от национално представително проучване на агенция „Афис“, направено между 30 ноември и 4 декември. Според 39 на сто положителен резултат ще даде ограничаването на автомобилния трафик. Доминира мнението, че проблемът е логично следствие от липсата на активна урбанистична политика, коментират социолозите.

Повече от една трета (36 на сто) от жителите на страната усещат влошаване на качеството на въздуха в населеното място, в което живеят. Три пъти по-малко – 12 на сто, констатират подобрение на чистотата на въздуха. За всеки втори няма особена промяна.

Замърсяването силно зависи от степента на урбанизация на конкретното населено място. Чистотата на въздуха се влошава далеч по-малко в селата (15 на сто), докато този дял обхваща 48 на сто от жителите на големите градове (57 процента в София) и 36 на сто на малките.

Въздушното замърсяване е по-силен дразнител за хората от по-високите подоходни групи, коментират социолозите. Помолени да посочат две мерки, които биха допринесли най-много за по-чист въздух в тяхното населено място, анкетираните най-често посочват по-ниска цена на електричеството (56 на сто), следвано от намаление на движението с коли (39 процента), спиране на дим от индустриално производство (23 процента), домашно отопление с газ (20 на сто). Централното топлоснабдяване, газификацията и електрическото отопление намаляват нуждата от отопление с дърва и въглища.

Отговорите силно зависят от конкретната ситуация в населено място. В групата, при която преобладава оценката за по-силно замърсяване през последните години, проблемът с колите силно се доближава до този с цената на електричеството (съответно 50 и 53 на сто). Това подсказва, че най-силно действащият фактор през последните години е все по-силната доминация на личния автомобил над обществения транспорт, смятат от "Афис".

От сравнително чист в мащабите на континента въздух в големите градове, градска България е достигнала до рекорди по замърсеност и причинена от това смъртност в ЕС поради цялостен отказ от активна урбанистична политика, обобщават от социологическата агенция.