7 юли 2020 година – България вече е преодоляла първата вълна на COVID-19, като дневните случаи на заразени е между 120 и 150, икономиката започва отново да се събужда, а почти всичко е отворено – от заведения до футболни стадиони. В същия този ден лидерът на Демократична България Христо Иванов заедно с Ивайло Мирчев и общински съветник от Бургас дебаркират лодка на плажа в „Росенец”, като влизат в челен сблъсък с охранители от НСО. Оттам последва силен обществен отзвук, в който се включва и президентът Румен Радев, който говори за действията на охранителите. Два дни по-късно прокуратурата влиза в президентството, с което се даде старт на протестите с искане на оставката на правителството и главния прокурор.
В първата седмица на протестите най-знаковите събития бяха протеста и контрапротеста с привърженици на правителството и ГЕРБ на 10 юли, както и „масвото плажуване на Росенец” на 11 юли, в което имаше сблъсъци и напрежение. Президентът Румен Радев излезе от ролята си на обединител на нацията и застана начело на протестите с фразата му „Мутри, вън!”.
Освен президентът, Демократична България, т.на. Отровно трио, основно действащо лице в протестите бе и Васил Божков, за който се твърдеше, че внедрява агресивни групи сред множеството в „Триъгълника на властта”.
Протестите започнаха да набират сила, като в тях освен симпатизанти на основните опозиционни формации, се виждаха и много млади хора, които бяха излезли не само за смяна на правителството, но и за промяна на модела в България. В Пловдив и редица други градове на страната също започнаха да излизат хора с искане на смяна на политическата система.
В третата седмица на протестите правителството на ГЕРБ и Обединени патриоти дадоха първия отговор на протестиращите– смениха се тримата министри Владислав Горанов, Младен Маринов и Емил Караниколов, но това и така не даде резултат.
През целия този период имаше редица сблъсъци и напрежение по основните точки на протестите, включително и на палатковия лагер на Орлов мост. Действията на протестиращите разединиха обществото, като немалка част от него не подкрепяха този вид действия на недоволните. В Пловдив бе може би най-знаковия момент, когато още в първия опит да се блокира кръстовището на Чифте баня, гневни граждани тръгнаха на саморазправа с малката група протестиращи.
В същото време все повече в редиците на ГЕРБ започна да се говори за оставка и предсрочни избори. Кулминацията дойде на 14 август, когато премиерът Бойко Борисов предложи да се подготви свикване на Велико народно събрание и да се изготви проект на нова конституция, след което правителството да подаде оставка.
Именно тук дойде и преломният момент, за който опозицията нямаше отговор. В следващия месец протестът тотално промени състава на хората в него. Постепенно младите хора без политическа обвързаност започнаха да намаляват от площадите, като все повече се набиваха на очи активисти на различни формации, чиято единствена цел да се свали правителството. Посланията към рестарт на системата започнаха да се размиват, а протестът пое в съвсем друга посока. Макар опитите да се възобновят масовите протести чрез т.нар. прояви „Велико народно въстание”, освен до епизодични момент на напрежение, друг ефект нямаше.
Видео показва напрежението по време на "Великото народно въстание"Един човек е задържан
В този момент бе все по-ясно, че опозицията няма да подкрепи предложенията на ГЕРБ за Велико Народно събрание, а темата започна да отива на все по-заден план, предвид новата вълна на COVID-19, която постепенно се настаняваше над страната.
За по-малко от две седмици - от 15 октомври до 30 октомври в страната всеки ден се отчитаха рекорди по заразени, като първо минахме 1000 случая, а след това и 2000 заразени. На 1 ноември т.нар. „Отровни трио” обявява, че спират организирането на ежедневните протести. Макар протестите да продължиха през целия месец, те бяха изключително спорадични, а хората по улиците изключително малко.
Рекорд! 2243 новозаразени с COVID-19, починаха 42 души29% от тестваните са дали положителна проба
На 25 ноември темата за рестарта на политическата система бе затворена, след като парламентът не прие проекта за решение за произвеждане на избори за Велико Народно събрание за приемане на нова Конституция. Предложението бе гласувано със 111 гласа "за", 93 „против“ и осем „въздържали се“.
Така в края на март отиваме към редовни парламентарни избори, след като президентът ги насрочи на 7 декември.