300 178 - толкова са хората с осигурителен доход по-голям или равен над 3400 лв. към септември тази година, става ясно от данни на НАП.

Средномесечният брой на лицата с доходи над максималния осигурителен (МОД) от началото на 2023 г. е 284 034.

Ако се вземат данните на НСИ работната сила у нас включва 3,067 млн. души, т.е. 10% от общия брой работещи попадат във високата група. За сравнение - през 2019 г. работещите с осигурителен доход поне колкото МОД са били почти наполовина по-малко - 157 507.

Темата с максималния осигурителен доход е важна на фона на плановете за повишаването му и на политическите дебати около промените в данъчната сфера. Измежду тези 300 178, служителите, получаващи над 3750 лева на месец, ще получават със 78.41 лева по-малка заплата, ако тя не бъде увеличена от работодателите им.

В декларираните в НАП данни не се посочват професии, но фигурират кодове на икономическата дейност. Най-популярните:

  • Компютърно програмиране - 26 810 лица;
  • Други дейности в областта на информационните технологии - 23 411 лица;
  • Дейност на болници - 13 277 лица;
  • Дейности на екстериториални организации и служби (например ЕС, МВФ и др.) - 11 132 лица;
  • Консултантска дейност по информационни технологии - 8530 лица.

Много или малко са 10% работници с максимален доход? Според икономиста от Института за пазарна икономика Адриан Николов "очевидният отговор е "много", но това реално отразява конкретни промени в икономиката и пазара на труда: "От една страна - значителната инфлация, или обезценяване на парите спрямо стоките и услугите през последните три години, от друга - преструктурирането на пазара на труда и експанзията на ИКТ сектора дори и в хода на най-сериозния срив в хода на пандемията, когато почти всички отрасли губеха заетост".

По думите му, обаче, и самият праг има значение - тъй като нарастването на МОД се забави спрямо ръста на производителността на труда и заплатите през последните години.

Що се отнася до разпределението по икономически дейности, според Николов, то "изглежда доста здравословно, тъй като видимо различни сектори на българската икономика успяват да осигуряват на работниците висок жизнен стандарт". Вече има и индустриални дейности с висока добавена стойност, които дават конкурентни на технологичния сектор заплати. Такива са и енергетиката, и добивния сектор, които са особено видни на регионалната карта - малките общини с електроцентрали и мини са неизбежно в челото на класацията по заплати.

На фона на големия брой ИТ кадри с максимални доходи, какво ще е бъдещето на сектора на фона на съкращенията в технологичните компании в чужбина. Според Адриян Николов и у нас се вижда забавяне в търсенето на ИТ кадри, още повече в аутсорсинг индустрията, но това търсене поначало се задоволява все по-трудно. На този фон изглежда малко вероятно поне в краткосрочен план тази заетост да е значително застрашена у нас - по-скоро разрастването ще се забави, не на последното място заради все по-острия недостиг на кадри, пише news.bg.