Вече сме на нива под 150 хиляди безработни, което означава, че предлагането на труд е много свито като цяло – останал е много малко свободен трудов ресурс на българския пазар на труда. Това се отразява и на търсенето, коментира Адриан Николов, експерт в Института за пазарна икономика, пред Bloomberg TV Bulgaria.

„Има една постоянна тенденция към спад на регистрираните в Агенцията по заетостта свободни работни места. През 2022 г. те бяха от порядъка на 20-25 хиляди месечно, а към края на 2023 г. са около 10 хиляди“, съобщи той.

Според Николов се очертава неприятна динамика на пазара на труда, която означава, че той стагнира. „От една страна, бизнесът очевидно не успява да намери необходимия свободен трудов ресурс, който да прави експанзия и да инвестира повече. Същевременно останалите безработни не успяват да се реализират трайно“, направи анализ експертът от ИПИ.

По думите му липсата на свободна работна ръка и безработицата са индикация за състояние на пазара на труда. „От една страна се вижда ниска безработица, докато в хода на пандемията по време на първите локдауни, достигнахме безработица от порядъка на 300 хиляди души, което беше абсолютен рекорд“, припомни Адриан Николов.

Той съобщи, че около една трета от трайно безработните повече от една година са хора с много ниско ниво на образование и не могат да се реализират на пазара на труда, защото техните умения не се търсят в бизнеса.

Експертът наблюдава раздвижване на държавната политика, която се явява „противоотрова на стагниращото състояние на пазара на труда“.

Според Николов едното решение е внос на работници, което доста бизнеси предприемат. Това обаче е доста сложно в България като членка на ЕС, защото за хората от високия сегмент на пазара на труда се конкурираме с цяла Западна Европа. "В тази връзка българските бизнеси имат много малко привлекателни фактори на фона на своите западни конкуренти. В ниския сегмент стоят доста сериозни административни изисквания в бизнеса, свързани с пазарни тестове, настаняване и минимални заплати, които спират подхода на заместване“, изброи предизвикателствата при наемане на чуждестранни работници експертът.

От гледна точка на стимулирането на вътрешното предлагане Николов смята, че най-доброто решение е инвестицията в преквалификация и подобрение на уменията на настоящите безработни. „На този етап обаче държавната политика преследва обратното – предимно се създава временна заетост“, констатира той.