Любимият "буркан банк" на българите все повече губи популярност през последните години. Начинът за съхранение на пари се измени драстично в последното десетилетие. Банковите институции заеха огромно място във финансовото битие, след като стана практика трудовите доходи да се превеждат по сметка, а и  въвеждането на тавана за плащане на пари на ръка - до 10 000 лева. 

Така банковите сметки се превърнаха в основния платежен инструмент за хората. Тези сметки обаче имат редица ограничения - не може да теглите много пари без предварителна уговорка, има такси по банковите операции за влагане и теглене на пари, такси по поддръжка на сметката, ясна следа по прехвърляне на суми, необходимост за описване на произход на средства при по-големи суми и др. Когато лихвите по влоговете бяха високи, имаше стимул хората да влагат парите си в банка, за да избягат от инфлацията и дори да увеличат спестяванията си, но от години това не е факт. Напротив, инфлацията изяжда вложеното. 

Държането на пари под матрака, в книги, гардероби и буркани изключва таксите от поддръжка в банките и лимитите за теглене, но пък създава сериозен риск парите да станат обект на обир. Затова много от хората търсят алтернатива. Не само за спестяванията си, но и за документи, ценни книжа, бижута, колекции, инвестиционни метали, ръкописи и всякакъв друг ценни предмети. 

Такава алтернатива са банковите сейфове. Във всички големи банки у нас има услуга по предоставяне на кутия под ключ. Не е точно трезор, каквито има в стари европейски банки, но е силно охранявана база с метални кутии, които всички могат да наемат. 

Банкови специалисти коментират, че напоследък има дефицит на сейфове заради големия интерес към тях. Една от причините за това явление е, че много хора започнаха да инвестират в ценни метали - като инвестиционни златни кюлчета, които не желаят да държат в дома си поради риска от изчезване. 

В най-масовото си изражение това представляват депозитни касети с различни размери, в които гражданите могат да поставят вещи без обявяване на стойността и съдържанието. Друга важна характеристика е, че са с висока степен на конфиденциалност и достъп до трезора има само наемателят му или оторизирано от него лице.

Таксата за наемане на сейф варира основно от размера на сейфа и времето, за което е нает. 

В общественият трезор на БНБ например най-големият сейф е с големина от 58 см Х 45 см Х 47 см и струва 571 лева за година. Най-малкият пък е с ширина от 26 сантиметра, височина едва 8 сантиметра и дълбочина 42 сантиметра и струва 163 лева годишно. 

В търговските банки цените са малко по-високи и то най-вече за големите сейфове. Цената за година на подобна на големина депозитна касета като тази на БНБ може да достигне и над 1200 лева за година. 

Много от банките обаче залагат подводни камъни в договорите като например ограничения за пазарната стойност не вещите съхранявани в сейфа - при някои търговски банки до 40 000 лева, като идеята е, че при нарушаване на правилата банката не носи отговорност за претърпени вреди.