България е на прага на най-голямата си финансова промяна от десетилетия — преминаването от лев към евро, но какво всъщност означава това за обикновения човек? Ще се променят ли цените, колко време ще можем да плащаме с левове и трябва ли да предприемаме нещо предварително? TrafficNews ви представя серия от материали, свързани с най-важните неща, които трябва да знаем за еврото, за процеса по преминаване към единната валута, за промените в заплатите и кредитите, както и за ползите и рисковете за България.

Част 2: Какво става с цените, заплатите и кредитите

Преминаването към еврото не е само смяна на банкноти — то променя начина, по който са изразени заплатите, пенсиите, депозитите и кредитите. Ето най-важното, което всеки трябва да знае.

Автоматично превалутиране — какво и кога се превръща в евро

От 1 януари 2026 г. (дата на официалното въвеждане) всички заплати, пенсии, банкови сметки, депозити и кредити, изразени в левове, ще бъдат автоматично преобразувани в евро по фиксирания курс 1 EUR = 1.95583 BGN — без нужда от нови подписи, предоговоряне или допълнителни формални стъпки от гражданите. Това е част от самия технически преход към еврозоната.

Практически пример: ако заплатата ви е 1 955.83 лв. преди 1.01.2026, след въвеждането тя ще бъде 1 000 EUR (същата реална стойност при фиксирания курс).

Ще поскъпнат ли цените?

Страхът от масово „скриване“ на цените или внезапно поскъпване е най-често срещан при страните приемащи еврото. Данните от еврозонните присъединявания (например Хърватия 2023, Словения 2007) и анализи на ЕЦБ показват, че преходът сам по себе си рядко води до значима дългосрочна инфлация — възможни са преходни ефекти в отделни категории (храна, заведения), основно поради „закръгляне” или недобросъвестни практики, но не и системно „унищожаване на спестявания“.

За да се противодейства на спекулацията, са предвидени конкретни мерки:

  • задължително двойно изписване на цените (BGN и EUR) за предварително установен период; това прави промяната прозрачна и позволява сравнителен контрол;
  • активни проверки и санкции от институциите (Комисия за защита на потребителите, БНБ и други органи); официалните указания предвиждат публични кампании и механизми за сигнализиране при злоупотреби.

Когато говорим за „поскъпване“, има два ефекта, които наблюдаваме при преходи: това са  техническо закръгляне и повишение на ценообразуващите практики. Първото е почти неизбежно в единични случаи, а второто трябва да бъде заличено чрез контрол и прозрачност от институциите.

 „Фиксираният курс“ — защо да не се плашим

Левът вече дълго време е „закачен“ към еврото и има фиксиран курс — това означава, че преходът не е механична промяна на стойността, а по-скоро официално закрепване на курса, който вече действа. Тоест фиксираният курс (1.95583) гарантира, че номиналната стойност на спестяванията и заплатите не се променя при превалутиране. Тук е редно  да отбележим, че реалната покупателна сила зависи от инфлацията, а не от самата промяна на валутата.

Как ще се следи за спекула и кой пази потребителя?

Контролът ще е комбинация от няколко неща:

  • задължителна публичност (двойно изписване на цените за периода от 8 август 2025 г. до 8 август 2026 г. — срок според приетите разпоредби за двойно означаване), което улеснява жалбите и проверките;.
  • инспекции и глоби от институции за потребителска защита и финансов надзор;
  • възможност за медийни и граждански контролни кампании (факти, сравнения и сигнали от потребители), както и централизирани платформи за подаване на оплаквания.
    Ако забележите системно „закръгляне“ над този фиксиран курс, практиката е да сигнализирате — институциите имат правомощия да реагират.

Кредити и договори — ще трябва ли да договаряме отново нещо?

За повечето договори отговорът е категоричен - не. Кредитите, наемите, трудовите договори и други стандартизирани плащания ще бъдат преизчислени автоматично по фиксирания курс, като правата и задълженията остават в сила в същия обем. Това означава, че ако имаме ипотека 100 000 лв., тя ще стане 51 129.01 EUR (приблизително) при курса 1.95583 - с непроменени условия освен валутата на изразяване.

В някои случаи, но много рядко, могат да възникнат правни диспути - например при стари нетипични договори. Опитът от Хърватия показа, че най-рисковите случаи са тези извън обхвата на стандартната защита на потребителите, но те са изключение.

Какво показа опитът на другите страни (Словения, Хърватия) - кратки поуки

  • В Словения (2007) преминаването доведе до повишена прозрачност на цените, по-ниски транзакционни разходи за бизнеса и устойчива интеграция в еврозоната, като дългосрочните ползи надделяха над преходните неудобства.
  • В Хърватия (2023) имаше първоначални страхове за съществено поскъпване. Анализите на ЕЦБ и локални изследвания обаче показват, че ефектът върху общата инфлация е относително скромен - най-засегнати бяха някои категории като ресторанти и хранителни стоки, но това бе повлияно от локални практики на закръгляне и поведение на търговци, не от самия механизъм на въвеждане. Оттук идва и поуката — строг контрол и бързи реакции спират злоупотребите.

Практически съвети за гражданите

  • Не подписвайте нови договори само заради смяната на валутата - повечето неща ще се конвертират автоматично.
  • Пазете си платежните документи за периода на преход - при спор това е доказателство за стойности преди и след промяната.
  • Ако имате големи наличности в левове и планувате разходи, следете условията за безплатен обмен при банките или ползвайте БНБ, която ще обменя безсрочно.
  • Сравнявайте цени - двойното означаване ви дава директен инструмент да засечете неправомерно повишаване.

Очаквайте следваща част от серията:

Еврото и България — какво печелим и какво рискуваме

Еврото идва ЧАСТ 1: Какво ще се промени за хората и всичко най-важно, което трябва да знаемЧаст 1 от серията „Еврото идва – какво трябва да знаем"