Наемите в Пловдив остават значително по-ниски спрямо константния ръст на продажните цени на недвижимите имоти. 

Към днешна дата най-скъпо излиза да се наеме апартамент в централните части на града, като спрямо квадратура и тип на имота първенец в ценовата листа е обзаведен съвременно апартамент с една спалня. Средно рентата за такова жилище е около 600 лева, въпреки че цените варират между 450-1000 лева. 

По-високо бюджетно е за семейство да наеме апартамент с две спални в централните части на града, като средно месечната цена на такъв имот е 1000 лева, но цените варират от 800 до 1500-1600 лева. Съответно в най-ниската ценова категория са жилища със старо или никакво обзавеждане. 

Извън най-желаните квартали за живеене, цените за жилище с една спална са средно 450, а за по-голямо към 800 лева. В тази категория пазарът също показва сериозни ценови амплитуди. По-малките апартаменти започва от 300 и стигат 700 лева, докато за по-големите трябва да заделим минимум 600 месечно до към 1000-1200 лева. 

Въпреки че цените не изглеждат ниски на фона на минимална работна заплата от 780 лева тази година, а в проект 933 лева догодина, данните показват, че има сериозен дисбаланс между продажни и наемни цени на жилищата в Пловдив. 

Съотношението „цена/наем на жилищата“, което e често използван показател за подцененост или надцененост на жилищата, продължава да надвишава съществено историческата си средна стойност с над 30%.

Това означава, че наемите на жилищата са непропорционални ниски спрямо стойностите на сделките за покупко-продажба или пък продажните цени просто са силно завишени. Заключението е на база средните стойности на този показател от началото на 2000 година до края на 2022 г. Сравнено с тях в момента съотношението цена/наем е с около 31% по-високо.  

Това е сигнал, че решенията на домакинствата за придобиване на жилище се определят от мотиви, които са различни от извличане на непосредствена финансова полза чрез отдаване под наем на новопридобитите имоти. Такива причини биха могли да бъдат очаквания за продължаващо нарастване на цените на жилищата (и реализиране на капиталова печалба след продажба в бъдеще) или възприемане на жилищата като актив за съхранение на стойност в условия на ниски лихвени проценти и висока инфлация.

Ако цената на един апартамент е 120 000 евро, а за наем можем да му вземем по 500 лева месечно или 250 евро грубо, това означава, че 40 години апартаментът трябва да е обитаем, за да си върнем инвестицията. Не е нужно да посочваме, че не изглежда никак рентабилно. Ниските наеми обикновено би трябвало да стимулират хората да живеят под наем. В условията на ниски лихви по ипотечните кредити и нарастваща инфлация обаче, това не е толкова логичен избор.

Нарастването на доходите на домакинствата, отзивчивостта на банките да кредитират покупка на жилище, създават повишава достъпността на жилищата, което се отразява сериозно върху пазара и всъщност допринася да увеличение на дисбаланса между цените на наемния и покупния пазар на имоти. 

Ако достъпът до апартаменти в Пловдив намалее - по-малко ново строителство, свиване на вторичния пазар на прекупвачи, вдигане още на цените, вдигане на лихвите по ипотеките и завишаване на изискванията за кредитиране като по-голям процент самоучастие или по-висок базов доход, биха повлияли върху пазара и биха довели до по-голямо търсене на наемния пазар. Това по-голямо търсене пък ще доведе до вдигане на цените на простия пазарен принцип на търсенето и предлагането.