Собственици и мениджъри  на фирмите от Тракия икономическа зона излязоха със серия предложения, с които според тях индустрията може да избегне "икономическата карантина" и да запази повечето работни места. В писмото си, изпратено до министър-председателя Бойко Борисов и членовете на правителството, те заявяват, че оценяват високо усилията, които се полагат, за да се ограничи разпространението на пандемията от Ковид-19, и декларират, че са взели всички необходими мерки, за да осигурят физическото, психологическото и икономическото здраве на своите служители.

Предложенията включват подобряване на логистиката, за да няма забавяне на суровини и готова продукция, бърз достъп на служителите до рабтните места, отсрочване с 3 месеца на дължимите данъци, включително и ДДС, нисколихвено финансиране  от банките с частични държавни гаранции, ясни правила за използването на предложената от правителството схема 60/40  за запазване на работните места. 

В Тракия икономическа зона се намират предприятията логистичните бази на  ABB, Liebherr, Osram, Socotab, Schneider Electric, Schenker, „Агри България“, Shell Gas, Hanon Systems, Sensata Technologies, William Hughes, Kaufland, Zobele, Mecalit, Техно Акташ, MAN, Джъмбо, Интрама, Оdelo, Willi Elbe Gelenkwellen, SMC Industrial Automation, Милара Интернешънъл– „КЦМ 2000” АД, "Белла България", „МАКСКОМ“, „Димитър Маджаров“, „Биофреш“, „Рефан“, „Атаро Клима“, „Анди“, „Агрия – България“, „Биомашиностроене“ и  ПИМК - най-големият автомобилен превозвач в страната.

Всички предложения на работодателите вижте в писмото им: 

 

Уважаеми господин министър-председател,

 

Ние, работодателите - собственици и мениджъри, на фирми в Тракия икономическа зона  оценяваме високо усилията, които правителството на Република България полага, за да ограничи разпространението на пандемията от Ковид-19. От своя страна ние декларираме, че сме взели всички необходими мерки, за да осигурим физическото, психологическото и икономическото здраве на своите служители. Като отговорни работодатели нашата задача е да съхраним дейността си, да не съкращаваме работни места и да не пращаме хора на трудовата борса. Това са служители, събирани и обучавани с толкова труд. В нашите производства специализираните кадри се изграждат много трудно.

В тази връзка предлагаме на вниманието на управляващите решения, които биха помогнали на индустрията да избегне „икономическата карантина“. Изброените по-долу предложения не са подредени по важност и са възоснова осмислянето на сегашната ситуация, в следващ момент може да са подходящи други действия:

 - Въпросът за логистиката стои на първо място, всички знаем какво става по границите, камионите чакат с дни на всяка граница, дори вътре в ЕС. Тук имаме нужда от най-голямата подкрепа. Важно е суровините и материалите за нашите производства да пристигат в срок, както и нашата продукция да стига навреме при клиентите ни. Да не се затруднява веригата на доставки и продажби.

- Безпроблемен и бърз достъп на служителите до работното си място (вкл. служебен транспорт) и на камионите до заводите и клиентите ни. Добра е практиката с конвоирането на камионите и понеже не достигат ресурси, тук може да се включат доброволци със собствен транспорт, които след кратко обучение могат да изпълняват функциите на конвой /студенти, безработни …/. Не е проблем да се изработят и поставят знаци на автомобилите, обозначаващи конвойните коли.

 - Отсрочване поне 3 месеца на данъци /ДДС, осигуровки/.

 -  Осигуряване на достатъчно нисколихвено финансиране за бизнеса с частични държавни гаранции от страна на търговските банки.

 - Отсрочка на плащания по фирмени кредити. Да се отсрочи плащането по главници за 9 или 12 месеца, като плащанията на тези отсрочки да се включат в края на периода на кредита.

 - Ясни и прагматични изисквания за мерки за безопасност (например същите като препоръчаните от Световната здравна организация).

В сегашната трудна среда е много важно да има еднакви стандарти във всички региони и за всички фирми. Също така, изискванията за намалението на риска да е с разумни разходи и усилия (всички мерки, които значително намаляват риска трябва да се вземат, но трябва да се избягват много скъпи варианти с малък ефект върху риска).

 - Гъвкави модели за разходите по персонала, които да позволят на работодателите да запазят възможно най-много работни места (например възможност за пращане в платен, в неплатен отпуск или намаляване на работното време за определен период по решение на работодателя, според клиентските поръчки).

 - За запазване на работните места повечето фирми планираме комбинация от платен отпуск и неработни дни за отработване в бъдеще според чл. 142, ал.2 от КТ, сумирано изчисление на работното време. Този инструмент се използва от нас успешно от години, но сега ситуацията е напълно извънредна и той в настоящия си вид не би ни помогнал. Предвидените в него само 6 месеца за изравняване на работните часове не са достатъчни в тази ситуация, в която се нуждаем от по-дълъг хоризонт за нормализиране на нашата дейност.

Конкретно предлагаме периода за изравняване да се увеличи от 6 месеца на 18 месеца. Тази мярка би ни дала необходимата гъвкавост при планиране на операциите и сигурност да плащаме пълни възнаграждения на нашите сътрудници сега, срещу възможността в бъдеще, при нормализиране на ситуацията, те да отработят платеното. В противен случай избраните от нас средства биха били комбинация от платен и неплатен отпуск, както и ограничено съкращаване на персонал.

 - Държавата да поеме за 12 месеца изплащането на всички болнични, т.е. и първите 3 дни от паричните обезщетения за болничните.

 - Ефективни мерки за борба с „фиктивните“ болнични листове. Мнимите болни утежняват фирмения и националния бюджет. Контрол на лекарите в тази насока, за да не се заразим с вируса на „фиктивните“ болнични.

 - Да се изготвят ясни правила за подкрепа на бизнеса с въпросните 60% от заплатите. Ще се кандидатства само ако затворим изцяло ли предприятията ли? Какво ще стане ако се работи на 50-60%, без да спираме производството? А в последствие работим например на 80% от предишното темпо? Как ще избегнем намаляване на щата? Пак трябва подкрепа за бизнеса за определен по-дълъг период /минимум 6 месеца/, за да не се намалят щатните работни места. Например за период от 6 месеца след приключване на извънредното положение ако са изчерпани всички платени отпуски, а трябва да бъдат освободени служители, вместо това държавата да плаща 60% от заплатите по щат преди извънредното положение, а фирмата да дава още 20%. Така хората ще имат поне 80% от предишния си доход и няма да са на борсата.

 

Засега заводите в Тракия икономическа зона продължават да работят, макар и някои с намалени обороти. Надяваме се с общи усилия да овладеем кризисната ситуация и да запазим индустрията и работните места!