Бурното технологично развитие и особено навлизането на новите информационни технологии в живота на хората разсича непрекъснатата линия на поколенията и отваря пропаст между младите и по-възрастните генерации, сочи доклад на Българската стопанска камара.

Проучванията показват, че в България съществуват значителни различия между поколението основатели и поколението приемственици – различия, както в ценностите, така и в моделите и визията за развитието на бизнеса. Този разрив може да се окаже препъникамък в процеса на осигуряване на приемственост, предупреждана докладът „Приемственост и поколенчески различия в бизнес елитите на Прехода“ с автор Томчо Томов – ръководител на Националния център за оценка на компетенциите при

Проблем, който трябва да се постави на дневния ред е, че според проучване на БСК, обхванало 30 000 водещи предприятия, бизнес елитът в България застарява в критични размери. Около 35-40% от собствениците, съдружниците, управителите и членовете на бордовете на предприятията са на възраст 65 и над 70 години. Още около 35% от тях наближават пенсионната възраст.

Докладът се основава на данни от международни изследвания и проучвания на БСК относно предприемачеството в България и приемствеността между поколенията в бизнеса (предимно фамилния бизнес).  В него се посочва още, че предприемаческата среда в България е сравнително по-слабо развита, спрямо другите страни в преход.

Какво, в крайна сметка, е бизнес елит?

В България има две групи предприемачи. Едните са малка, но елитарна, енергична група от иновационно-ориентирани бизнеси, които усвояват иновациите забележително активно и ефективно, а другата, много по-голяма група от бизнеси, които не се занимават с иновации.

Истинското предизвикателство пред публичните политики тогава е да се разпространи иновационната култура сред втората група и така да се разшири базата, от която зависи международната конкурентоспособност на българската икономика.

Според изследванията, нивото на предприемаческата активност в начална фаза в България е 3,46%, което включва 1,95% от пълнолетното население, занимаващо се с възникващи предприемачески начинания, и още 1,51% - нови собственици на бизнес. Независимо от много ниските нива на този показател у нас, сравнително голям процент от тези предприемачески инициативи успяват да оцелеят достатъчно дълго, за да се превърнат в утвърдени бизнеси.

През 2015 г. само 15,8% от пълнолетното население на България забелязват добри възможности за започване на бизнес в района, в който живеят. Този резултат е значително по-малък от съответните стойности за Румъния и Гърция, например.

Изследванията показват, че се открояват две категории предприемачи – движени от възможност или движени от необходимост. Броят на движените от необходимост предприемачи съставлява около една-трета от общия брой предприемачи у нас, което е твърде висока стойност, в сравнение с много други държави.

В подхода на правене на бизнес се открояват също две групи предприемачи – едните са малка (20%), но елитарна и енергична група с иновационно-ориентирани бизнеси, а другите са много по-голяма група от бизнеси, които не се занимават с иновации и са насочени предимно към приспособяване и оцеляване.

За да се захрани българският икономически растеж, е важно да се идентифицират онези активни предприемачи, които разчитат на високи темпове на растеж и да бъдат подкрепени чрез регулаторни и други мерки, тъй като те са бизнес лидерите, от които се очаква да внесат нова динамика в икономиката, препоръчва докладът.

Важно е също да се разпространи иновационната култура сред втората група предприемачи и така да се разшири базата, от която зависи международната конкурентоспособност на българската икономика.

Около 35-40% от собствениците, съдружниците, управителите и членовете на бордовете на предприятията са на възраст 65 и над 70 години (източник: БСК)

Като цяло, структурата на бизнеса в България е твърде раздробена и маргинализирана. Към настоящия момент са регистрирани около 1 млн. фирми, но само 45% от тях имат някаква икономическа дейност. Около 93% от активните фирми са микропредприятия (от 0 до 9 заети).

Близо 6% са малките предприятия (от 10 до 49 наети), а броят на средните и големите предприятия (50 до 250 и над 250 заети) гравитира в рамките 1%. През последните 6 години са закрити общо 4085 предприятия – 85 големи, 1000 средни и 3000 малки.

Фамилният бизнес съставлява около 42% от всички частни български фирми. Семейните фирми осигуряват близо 20% добавена стойност към БВП на страната и около една-трета от работните места. Специфичните потребности и потенциал на фамилния бизнес в България се пренебрегва и подценява от държавните институции, се посочва в доклада.

Един от основните проблеми на фамилния бизнес е неговото трансформиране, своевременното предвиждане, планиране на унаследяването и осигуряването на плавен преход от едно поколение към друго. Според докладите на Европейската комисия, приемствеността, предаването на бизнеса е общоевропейски проблем. Трансферът на бизнеса е най-критичната фаза от жизнения цикъл на малката фирма и един от основните рискове във фамилния бизнес.

Според международните проучвания, само около 40% от фамилните бизнеси оцеляват при прехода от първо към второто поколение и едва 15% достигат третото поколение наследници. Страните с развита пазарна икономика имат създадени традиции и култура в осигуряване на приемственост и се стремят да подпомагат този процес чрез проучвания, консултации, регулаторни механизми и пряка институционална подкрепа.

Освен това Според проучванията, трудностите при постигането на успешен трансфер в бизнеса са свързани с няколко типа проблеми и предизвикателства: семейният бизнес не винаги разполага с ясна визия и стратегия; различните гледни точки на поколенията; липсата на знания, умения и готовност за поемане управлението на бизнеса от следващото поколение – бизнес наследници; несъгласия в семейството относно вземането на решения за разпределение и реинвестиране на печалбата, както и за ролята и позицията на отделните членове на фамилията9; отношение на заинтересуваните от дейността на предприятието страни (стейкхолдерите) към трансфера на бизнеса.

Това е показател за липсата на доверие към следващото поколение и за липсата на готовност и желание за осъществяване на плавен преход и трансфер в бизнеса. Последствията от тази тенденция могат да се окажат крайно неблагоприятни за българската икономика, предупреди БСК.