Вторият по-големина град, който от няколко години развива интензивно икономическите си зони, не успява да заеме второто си място убедително по отношение на икономически показатели. В общ план, Пловдив се класира успешно в челните десетки по по-значимите индикатори за развитие, ала все още трудът в града е ниско заплатен.

Най-добри резултати за 2018 година Община Пловдив показва по отношение на нетните приходи от продажби на нефинансовите предприятия по общини. Той заема второ място с приходи от 17 млрд. лв., докато първенецът Столична община е убедителен лидер със 130 млрд. лв., а Варна дели третата позиция с Бургас - по 14 млрд. лв. На фона на това бедните 123 общини от 265 образуват едва 100 млн. лв нетни приходи от бизнеса на нефинансовите предприятия. 

Пловдив успява да постигне тези резултати с общо 26 360 предприятия. В София логично те са най-много - 120 318 предприятия, градът под тепетата обаче е изпреварен и от община Варна, където фирмите са 28 463. 

Големите икономически центрове доминират по произведена продукция, това е факт. Но и тук Пловдив изостава, този път не от Варна, а от Бургас. През 2018 г. лидери по произведена продукция са Столична община (67 млрд. лв.), Бургас (11 млрд. лв.), Пловдив (10 млрд. лв.) и Варна (8 млрд. лв.).

Разковничето тук се крие в минималистичната големина на Община Пловдив и според не един и двама изкуствено създадените Община Родопи и Марица. Впрочем, именно община Марица е единствената община, която не е областен център, и влиза в топ 10 по произведена продукция с 1,8 млрд. лв. Ако периферията на града бъде обхваната в рамките на общината резултатите на Пловдив биха били съвсем различни.  

По пазар на труда обаче Пловдив сериозно отстъпва от добрите постижения. Средната заплата в града е една от ниските - 995 лева за 2018. Ако с всички уговорки приложим увеличение от около 100 лева за последната 2019 година, то пак възнаграждението е ниско. Логично малките общини с енергетика и добивна промишленост изпреварват всички останали, но в Пловдив проблемът е малко по-различен.

Пловдив изостана в заплатите, за 1 година брутната се е вдигнала със 124 леваНа чело са областите с енергийна и добивна промишленост

По-голямата част от предприятията търсят по-скоро неквалифицирана работна ръка, съответно ниско платен труд. От друга страна има завишена миграция от съседни общини, т.е. има достатъчно кандидати за работни места, което не налага стимулиране чрез повишаване на възнаграждението. Подобни подходи се предприемат само за специализирани позиции, изискващи професионална или друг тип висококвалифицирана подготовка. За всичко това свидетелства ниската безработица от 2,65%, като едва на няколко места има по-ниска безработица - под 2% в Столична община и Божурище и между 2 и 2,5% в общините Стара Загора и Челопеч именно заради скъпоплатения труд в енергетика и добивна промишленост. 

Данните за частния сектор показват, че броят на наетите във фирми в Столична община е 644 805 души. На следващо място са община Пловдив – 114 448 души и община Варна – 107 593 души. В цели 120 общини броят на наетите лица в нефинансовите предприятия е под 1 000 души.

Не на последно място е редно да отбележим, че статистиката хваща само официално обявени доходи, както на юридическите лица, така и на гражданите. Сивият сектор, както и този, който плаща заплати под масата, за да намали осигуровките, остава съвсем непробиваем в общата картина, която можеше да изглежда различно. 

Картата къде е Пловдив и всички други общини можете да разгледате чрез проекта "265 истории за икономиката" на Института за пазарна икономика (ИПИ).