Някои хвърлят пари за късмет, а други събират „късметите“ им. Към шадравана пред Община Пловдив често летят монети, придружени от скрити копнежи и желания. Натоварени с много надежди, те се потапят във водата, заключили в себе си мечти на хиляди пловдивчани и гости на града.

Оказва се обаче, че копнежите могат да се превърнат в бизнес за друга част от обществото. Мъж беше запечатан да „лови“ чуждите надежди от дъното, пресичайки невидимата граница между свещеното и профанното. За минувачите водата пред Общината е почти сакрално пространство – малък градски олтар, в който ритуално оставят част от илюзиите си. Но за този човек водата няма символична стойност.

С действията си той ни предлага нагледен урок по онова, което класическата социология нарича „разомагьосване на света“. Докато тълпата изпълнява своя ирационален ритуал, събирачът действа с хладна, калкулирана практичност. Той деконструира градската магия до най-базовия ѝ елемент – мед и никел, бръквайки с голи ръце в колективната мечта, за да извади оттам съвсем реалния си надник.

На любителските кадри ясно се вижда как мъжът по бял потник е буквално полулегнал върху вътрешния ръб на фонтана, изцяло погълнат от работата си. Той невъзмутимо претърсва съоръжението, докато животът на площада кипи в обичайния си ритъм. Десетки минувачи минават на сантиметри от него. Някои хвърлят бегъл поглед към случващото се, други го подминават с пълно безразличие, а хората по близките пейки и заведения не нарушават спокойствието си. Улична реалност - хем си вадиш надницата, хем се разхлаждаш със спа процедури, хем никой не те закача. 

Фактът, че подобно методично присвояване се разиграва посред бял ден, пред погледите на стотици граждани и буквално под прозорците на местната власт, без да предизвика институционална намеса, превръща сцената от битов куриоз в социална диагноза. Абсурдът се е слял толкова плътно с градския пейзаж, че очевидно е станал напълно невидим за онези, чието задължение е да следят за обществения ред. 

Припомняме, че монетите, хвърлени в шадравана в началото на Цар-Симеоновата градина се събират регулярно за целите на издръжка на рибките. С тях се закупува храна за тях.