„Неудобни въпроси“ е мястото, където обсъждаме проблемите от нашето ежедневие. Всички ние преминаваме през различни етапи в живота си и опитът, който черпим от трудностите ни би могъл да е от полза за намиращите се в подобна ситуация. И понеже вярваме, че рубриката ще помогне на много от нашите читатели, задавайте спокойно вашите въпроси. На тях отговаря клиничният психолог Карина Тонева и както етиката налага, запазваме анонимността на всеки от вас. 
 
 
 
Неудобният въпрос тази седмица засяга един малко известен страх - този от дупчици или подутини. Задава ни го 21-годишна студентка по медицина, която ежедневно трябва да се справя с неприятните усещания, породени от състоянието й:
 
Всеки път когато видя изображения на множество малки дупчици получавам физически реакции - чувство на тревога, отвращение, усещане за сърбеж по тялото и настръхване. Знам, че не е сериозно оплакване, но ми причинява дискомфорт и бих искала да се оттърва от него. Подобни изображения виждам основно в Интернет и някои учебници, по-рядко в околната среда. Става въпрос за изображения като кожа с белези от акне. Четох в Интернет, че това състояние се нарича трипофобия и не е истинска фобия. Как може да се лекува?
 
 
Изображения, които съдържат струпване на дупчици или отвори, например пчелна пита, дупчиците на палачинка, пръстените на октопод, главите на семената на някои растения, коралови рифове, та дори и аерошоколада, могат да предизвикат интензивна реакция на отвращение. В медицината подобни изображения се асоциират най-вече с кожните болести. Чести симптоми, които хората описват са потрисане, гадене, настръхване и по-рядко - повръщане, паническа атака и нарушена сърдечна дейност. В този случай говорим за отвращение, а не за страх и именно затова състоянието не се класифицира официално като фобия. 
 
От еволюционна гледна точка, трипофобията си прилича с останалите фобии по това, че ни предупреждава за нещо опасно. На същия принцип, по който страхът от високо ни предпазва от падане, а страхът от змии - от отровно ухапване, страхът от струпването на дупчици би могъл да ни предпази от заразяване или от отровни организми - украските на някои изключително отровни животни, например, съдържат именно точици.
 
Към тази теория се придържа и Университета в Есекс, Източна Аглия, където психолози изучават състоянието в последните петнадесет години. Според тях то е много често срещано - един на всеки пет до десет души изпитва характерните симптоми, а всеки от нас е склонен да отключи подобни страхове. 
 
Много преди появата на трипофобията като концепция в научните среди, което става едва в началото на новото хилядолетие, психолозите са забелязали, че образи с повтарящи се мотиви - успоредни линии или дупки - претоварват зрителната система заради по-голямо окисляване в част от мозъка. Възможно е част от дискомфорта при трипофобията да се дължи именно на такава физиологична реакция. 
 
Психолозите адресират трипофобичното състояние по начин, подобен на тревожните разстройства. Когнитивно-поведенческата терапия използва метода на систематичната десенсибилизация, който е с доказана ефективност при лечението на фобии. Това представлява контролирано, постепенно излагане на страховете. Ако видите, например, че ваш близък използва за фон на телефона си снимка на тарантула, това може да е, разбира се, знак за възхищението му към животното, но е много по-вероятно да се бори със страха си от паяци. Така и при трипофобията част от лечението включва по-често излагане на изображения, от по-леко отблъскващи до силно отблъскващи. 
 
Колкото по-рано се установят симптомите на едно психично разстройство, толкова по-големи са шансовете за бързо и трайно възстановаване. В това отношение, фактът, че вече сте идентифицирали източника на вашия дискомфорт ви дава преднина в справянето с последиците. Затова и съветът ми е - не отлагайте! Адресирайте проблема своевременно, за да предотвратите евентуално задълбочаване на симптомите, особено в сферата, която сте избрали за професионално развитие.