Началникът на Отделението по анестезиология и интензивно лечение на МБАЛ-Пазарджик д-р Димитър Иванов попадна сред медиците, които се разболяха от SARS- CoV- 2. Признава, че е имало момент, в който се е почувствал уплашен за живота си. Заболелите от коронавирус обаче не са болни от чума и отношението към тях не трябва да бъде такова, смята той. Според него този вирус вече ще бъде част от живота ни, но се надява да бъде открито лекарство за неговото лечение, за да стане по-малко опасен.

За близката си среща със SARS-CoV-2 д-р Димитър Иванов разказва в интервю, публикувано на страницата на лечебното заведение. 

-Бяхте ли от хората, които не вярват в съществуването на този вирус преди личната ви среща с него?

- Никога не съм се съмнявал, че това ще бъде болест, която ще обхване света. Още от самото начало след откриването на вируса в Ухан се информирах за разрастването на епидемията. И след първите една-две седмици, след като започна да се разпространява, бях убеден за себе си, че това ще бъде пандемия.
Непонятни са ми нагласите на част от обществото и неверието на хората в несъществуването на тази болест. Аз през живота си не съм срещал случай на ебола, но знам, че такава болест съществува и отнема човешки животи.

-С какви симптоми започна заболяването при вас?

- Бях на нощно дежурство в Интензивно отделение. Късно вечерта усетих, че имам висока температура. Измерих я и се оказа над 39 градуса. Започнах и да кашлям и тежко изкарах дежурството.

- Имахте ли съмнения, че се касае за коронавирус?

- Допуснах и тази възможност. Нямах обаче ясно изразени първоначални признаци за разболяване. Няколко дни преди да вдигна температура, имах главоболие, бях малко по-изморен и с това се изчерпаха симптомите ми по време на инкубационния период. След нощното дежурство, когато се почувствах зле, съвместно се тествахме с колегите в отделението.

-Как разбрахте, че сте заразен с COVID-19 ?

-Съобщиха ми колеги по телефона, че пробата ми е положителна.

-Как го приехте ?

-Както се приема новината, че си болен от грип или варицела, а не като съобщение, че си болен от чума.

-Бяхте ли изплашен като ви съобщиха, че пробата ви за COVID-19 е положителна?

-Не съм бил изплашен. В един момент си признавам, че бях доста притеснен как ще протече заболяването при семейството ми.

-Според вас заразяването от пациент в Интензивното отделение ли е станало?

-Много е вероятно, но не мога да съм категоричен. Възможно е да съм се заразил и на улицата или в магазина. Навсякъде, където човек се среща с други хора, е възможно някой да му предаде вируса. Не мога да обвинявам някой, че ме е заразил. Просто се случи.

-Как се лекувахте?

-Лекувах се с антибиотик, който си назначих. Разбира се, консултирах се за лечението си с колеги от града и страната, които много ми помогнаха. Пиех високи дози витамин С, Селен, Цинк, секретолитици, инжектирах си подкожно антикоагулант. Пиех много течности. Липсваше ми апетит. За две седмици отслабнах с 5 кг.

-Как протече заболяването при вас?

- Не протече като всеки вирус. Мога да кажа, че при мен заболяването беше от леко към средно тежко. Не като обичайните инфекции. На четвъртия- петия ден усетих, че нямам подобрение, както обикновено протичат вирусните заболявания при мен. Тогава се замислих, че може да се влоша. Седем – осем дни доминираше астено-адинамия,субфебрилитет, бодежи в гърдите и суха, мъчителна кашлица. Тя постепенно намаля, но продължи около две седмици.

-Съпругата и детето ви също се заразиха. При тях как премина заболяването?

-За щастие, при тях заболяването протече по-леко и премина само с няколкодневен субфебрилитет и отпадналост.

-Как успяхте да се справите с това изпитание?

-Много ми помагаше това, че всеки ден се чувах по телефона с колеги. Много ми помогна и това, че семейството ми беше в добро състояние и преболедува по-леко. Можех да разчитам на подкрепата и на брат ми, снаха ми и майка ми. Това ми даде сили. Чувахме се всеки ден и с директора на болницата д-р Темнилов. Той се интересуваше за моето състояние и това на другите болни колеги, които бяха под карантина и искаше да ни помогне. Питаше с какво болницата може да ни бъде полезна. Оказа сериозна подкрепа на нас, които се лекуваме, както и на колегите, които останаха здрави, и така с общи усилия спасиха Интензивно отделение.

-28 дни изолация с какво ги запълнихте?

-15 дни бях болен. Една седмица останах на легло. Не ми беше нито до книги, нито до филми. На шестнайстия ден усетих , че силите ми започват да се връщат и лека-полека започнах да се възстановявам. Имах повече време за семейството и детето ми. Аз обичам много игрите с моя син. Това, че всички бяхме вече добре и преминахме през това изпитание, за мен беше изключително важно.

-Имаше ли моменти, в които страхът от неизвестното да надделяваше?

-Да, имаше такъв момент, в който не бях наясно какво ще се случи в живота ми. Не знаех накъде ще тръгне болестта.

-Общо 14 медици от Интензивно отделение дадоха положителни проби за COVID-19. Лично за вас успяхте ли да намерите обяснение как се случи това заразяване въпреки предпазните средства, които използвахте?

-Знам, че много хора си задават този въпрос. Медицинският персонал може да се зарази, въпреки че лично ние използваме много добри предпазни средства и ръководството на болницата ни беше снабдило с всичко необходимо и в достатъчни количества. По света има огромен брой заразени медицински работници, включително има и смъртни случаи. Независимо от предпазните средства, които се използват, медицинският персонал е подложен на най-висок риск от заразяване, тъй като се среща с болни хора, които имат много голям вирусен товар. Т.е. тези пациенти са изключително опасни за околните и лесно предават вируса. Грешки при обличането и събличането на предпазните облекла винаги могат да се допуснат, особено когато си изморен. Нека не забравяме и, че потокът от неясни и потенциално заразени с коронавирус пациенти към болницата е голям и непрекъснат.

- Как премина заболяването при другите ваши колеги, които също се заразиха?

-При някои заболяването премина по-леко, при други както при мен. Двама от заразените се наложи да влязат в различни болници с двустранни пневмонии. Всички обаче успяха да се възстановят и повечето от тях се върнаха на работа.

-Промени ли се отношението на хората към вас?

- Получих много внимание и подкрепа от приятели, колеги от болницата, състуденти, съседи. Много хора ми се обадиха да ми пожелаят по-бързо оздравяване, предложиха помощ. Това го почувствах и като признание за работата ми през годините в този град.

-Кога се върнахте на работа?

След изтичането на 28-дневната карантина отново си направихме тестове на семейството и след отрицателен PCR се върнах на работа в началото на месец юни. Поех за 1 месец Ковид реанимацията в болницата. Изпитвах голямо желание отново да мога да помагам на пациентите.

- Не се ли страхувате вече от вируса ?

- Аз и преди не съм се страхувал точно от коронавируса. Страхувал съм се, колкото от друго заболяване. Всяко човешко същество го е страх от болести.

- Какво е мнението ви за тази болест, след като се сблъскахте с вируса и лично и като лекар?

- Няма „невинна“ и „лека“ болест и не мога да кажа, че това е най-опасната болест на света, но е непредсказуема болест, която все още не е изучена. Това крие много неизвестности и ни задължава да бъдем нащрек.

-Чувствате ли се на моменти безсилен пред заболяването?

-Пред всички болести в напреднала фаза, когато вече не мога да помогна на пациента, се чувствам безсилен и тъжен.

-Промени ли ви COVID-19?

-Да,мисля, че ме промени. Имаше момент, в който бях уплашен за живота си. Това е чувство, което не бях изпитвал досега.

-Кога смятате, че ще успеем да се справим с този вирус?

-Не смятам, че този вирус ще изчезне. Трябва да прием, че той вече е част от нашия живот. Когато имаме ваксина или лекарство подобно на Тамифлу може би ще представлява по-малка опасност за живота на хората.