Втора година светът се опитва да спре пандемията COVID-19 и да се върне към предишния си начин на живот. Прекарахме цялата 2020 г. в локдауни, носейки маски и ограничавайки социалните си контакти с една цел – идването на ваксините. Когато обаче това се случи, не бе постигната очакваната еуфория. Възможността ваксинацията да се възприеме като "светлина в тунела" бе помрачена от десетки конспиративни теории за чипиране, изменение на ДНК, безплодие и прочие страховити предупреждения. Дори се стигна до спекулиране с автентичността на снимки, показващи как известни личности се ваксинират. А фразата „Всеки сам си преценя”, отправена иронично в дискусиите за имунизацията, се превърна в българската реплика на 2021 г.
На 27 декември 2020 г. бе поставена първата доза на тогавашния здравен министър проф. Костадин Ангелов. С това стартира първата фаза на Националния ваксинационен план, която обхващаше медиците и служителите в системата на здравеопазването. В тази първа и важна фаза, насочена към хората на първа линия в борбата с болестта, подлежащите на ваксинация бяха 243 600 души. След няма и месец, на 18 януари, бързо се премина към втора фаза. Към тази дата общият брой на ваксинирани лица бе 18 453 или около 7,6% от броя на хората, предвидени в тази фаза.
Във втората фаза попаднаха около 112 080 лица - потребители и персонал на социални институции, педагогически специалисти и персонал на ферми за отглеждане на норки, които са едва 80 човека. Третата фаза стартира на 10 февруари при условието на застъпване с втора фаза. По това време имаше поставени около 60 хиляди дози ваксина. Тя пък нямаше точен обхват, тъй като включваше "служители, участващи в поддържане на функционирането на основни за обществения живот дейности". В нея бяха включени служители на МВР, военнослужещи, журналисти, членове на секционни избирателни комисии, както и хора от т.нар. критични за държавата инфраструктури.
През март стартира и масовата ваксинация. Всички желаещи трябваше да се запишат през специално създадена за това електронна система, където можеше да се избира и вида на ваксината. В първия ден записаните бяха около 70 000. Впоследствие и мобилни екипи тръгнаха из по-отдалечените и трудно достъпни населени места в Пловдивска област, за да имунизират хората. След броени дни стана ясно, че партида от ваксината на „АстраЗенека” е подложена на допълнителни проверки в ЕС. Причината - смъртен случай в Австрия, където ваксина от тази партида е била поставена на починал по-късно пациент. От същата партида у нас са пристигнали 31 200 дози, които вече са били поставени. Премиерът Бойко Борисов разпореди спирането на имунизациите с този препарат.
Тревогите на българите се засилиха още повече, след като на 12 март здравният министър проф. Костадин Ангелов дойде в Пловдив и съобщи: 57-годишна жена от Йоаким Груево е починала часове след като е била ваксинирана с „АстраЗенека”. Впоследствие аутопсията доказа, че няма връзка между ваксинацията и смъртта на жената, но така или иначе, интересът към препарата спадна драстично. В следващите месеци страната ни продаде или подари на други държави всички налични количества от „АстраЗенека”. А Европейската комисия не поднови договора си с компанията производител.
Ваксинацията продължи с „Пфайзер” и „Модерна”. На много хора се наложи да смесват препарати за първа и втора игла.
На 26 април започна прилагането и на „Янсен”. Приоритетните групи за ваксиниране с тази ваксина бяха хората от туристическия бранш, заради това, че ваксината е еднодозова. Идеята бе тя да се използва при групи, за които се изисква постигане на по-бърз ефект. Но поради слабия интерес и към нея, веднага бе предложена за масово приложение.
С идването на власт на служебното правителство бе сменена стратегията. Приоритет бе даден на ваксинацията на възрастни и хронично болни хора, за които бяха осигурени и зелени коридори в лечебните заведения.
През юни Министерство на здравеопазването позволи ваксинацията и на деца над 12 години, а в последните дни на годината – и на 5-11- годишни. В края на септември официално в Пловдив започна да се поставя и бустерна доза.
За да стимулира ваксинацията през есента, Здравното министерство организира томбола с награди. Впоследствие бяха въведени и задължителните зелени сертификати, което раздвижи имунизациите. Въпреки това страната ни остана на последно място по ваксинация в Европейския съюз. В общността напълно ваксинирано е 75% от населението, докато у нас процентът е под 30%.
При това данните в България категорично доказаха, че ваксинираните срещу COVID-19 също боледуват, но смъртността при тях е в пъти по-малка, отколкото при хора без имунизация. При 23 594 починали от коронавирус , едва 250 са били с поставена ваксина, което е около 1 на сто. Две трети от хората, загубили битката с болестта, са на възраст над 70 години, с множество съпътстващи заболявания.
Истината е, че няма как здравната криза да бъде решена без масова ваксинация. Дали тя ще се случва напълно доброволно, както Португалия успя да достигне 98 процента ваксинирано население, или ще се стигне до принуда като в Австрия - няма как да знаем отсега.
Факт е обаче, че скоро неизбежно ще гледаме редица лидери, които обясняват, че няма друг начин да излезем от криза освен ваксинацията.