Близо 89 000 хоспитализации и 324 млн. лв. от бюджета на НЗОК – това са данните за лечението на сърдечната недостатъчност в болнични условия за миналата година. Данните са предоставени от НЗОК на Института за здравно образование и се отнасят за всички области на страната. Най-много хоспитализации са отчетени в болниците в София и Пловдив, а най-малко – в областите Добрич, Видин и Търговище. Очевидно за всички е, че в условията на COVID-19 цифрите за 2020 година ще бъдат различни, заради физическото дистанциране, което наложихме като мярка за справяне с кризата.

Експертите са категорични, че хронично болните пациенти не могат да бъдат оставени без регулярни грижи дори в условията на криза. Въпросът е как това да се случи по начин, който е ефективен и дава възможност за качествена здравна услуга при запазване на физическото дистанциране, доколкото това е възможно.

В Седмицата за борба със сърдечната недостатъчност, която тази година се отбелязва от 4 до 10 май, представители на четири организации – Дружеството на кардиолозите в България, Български лекарски съюз, Институтът за здравно образование и Национална пациентска организация се опитват да дадат отговор на този въпрос и дават насоки за грижата за тези болни в условията на COVID-19.

„Заради епидемията всички публични събития, свързани с отбелязването на Седмицата за борба със сърдечната недостатъчност бяха отменени, но това не значи, че трябва да забравим за тези пациенти. Сърдечната недостатъчност е хронично заболяване, което засяга предимно по-възрастните хора – уязвими и от коронавирус. Затова нашият призив към тези пациенти базиран на експертните становища на водещите кардиологични асоциации по света е стабилните амбулаторни пациенти с тази диагноза да се въздържат от планови прегледи, освен ако няма спешна нужда от това. Важно е текущото лечение да не се променя независимо от COVID-19, защото спирането на основни поддържащи медикаменти може да влоши съществено хроничната сърдечна недостатъчност. Регулярен телефонен контакт, психологична подкрепа и провеждането на дистанционно обучение на пациентите за самоконтрол на основното заболяване и предпазване от коронавирусна инфекция са други лесно осъществими и доказано полезни мерки в настоящата ситуация“, каза доц. д-р Мария Токмакова, председател на ДКБ и началник на отделение по кардиология в УМБАЛ „Св. Георги“- Пловдив.

Проф. д-р Пламен Гацов като председател на работната група по сърдечна недостатъчност към ДКБ сподели, че с всяка следваща година усилията на Дружеството на кардиолозите в България в подкрепа на Европейската инициатива за подобряване знанията на населението за сърдечната недостатъчност, значението на ранното разпознаване на признаците и симптомите на влошаване на заболяването, поставянето на точна диагноза и получаване на оптимално лечение се разрастват и оптимизират. Това се доказва от все още малките, но положителни промени в нагласите на обществото, оценени със средствата за социологическо допитване и анализ. Българският лекарски съюз активно работи с всички институции за по-бързото и успешно справяне с последствията от кризата с COVID-19. “Още в началото на кризата у нас бяха взети бързи и адекватни мерки, включително за физическото дистанциране на пациентите с хронични заболявания като спря плановия прием, облекчи значително процедурата за получаване на предписаните им лекарства. Сега обаче, следва по-трудното. От особено значение е добрата организация в лечебните заведения, поетапното и спокойно възстановяване на плановия прием и осигуряването на достъп до лекарска грижа, на хората, които имат нужда, без обаче всичко това да доведе до струпвания на хора. Логично и предварителното записване на час вече стана задължително за осъществяването на медицински прегледи и консултации в диагностично-консултативните и медицинските центрове. Добре е, че у нас има работещи дигитални решения, които значително улесняват този процес. Изключително важно е всички ние да насочим поглед към тях и да работим заедно за тяхното масово навлизане, разбира се, при ясни стандарти за качество и при обезпечаването на сигурност на данните“, подчерта д-р Иван Маджаров, председател на БЛС.

Националната пациентска организация участва активно в обсъждането на пакет от мерки в защита на хронично болните пациенти в условията на COVID-19 в това число и пациентите със сърдечна недостатъчност. „В условията на криза е много важно да се предава правилна информация към пациентите с хронични заболявания. Затова отворихме телефонна линия, на която лекари от различни специалности ще дават консултации на пациенти с хронични заболявания. Всеки работен ден от 9:00 до 18:00 часа на номер 0800 14 515 безплатно от цялата страна хронично болни пациенти могат да се консултират за мерки, които могат да предприемат в тази ситуация, сподели д-р Станимир Хасърджиев, председател на НПО.

Част от екипа на Клиниката по кардиология в УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ”, както и специалисти от други болници се ангажират с телефонната линия за пациентите със сърдечно съдови заболявания. „В настоящите условия е нужно популяризирането на подобни инициативи, защото пациентите имат нужда от тях. Когато всички говорим за необходимостта от физическо дистанциране на рисковите групи, лекарите от моя екип се оказаха надежда за десетки пациенти и техни близки да получат практичен съвет от специалист-кардиолог. Работата в подобна ситуация ни дава възможност да се подготвим за бъдещи кризи, които се очертава да бъдат все по-често част от нашето съществуване“, подчерта проф. д-р Асен Гудев началник на клиниката.

Институтът за здравно образование започва интензивни онлайн срещи с общопрактикуващи лекари и специалисти-кардиолози от цялата страна. Първата среща ще бъде проведена за ОПЛ във Варна в края на май. Целта е те да споделят своя опит за оптимизиране пътя на пациентите със сърдечна недостатъчност, както и да получат информация как може това да се случва това в дигитална среща. 150 000 са диспансеризираните болни със сърдечна недостатъчност в България, 90% от тях са диспансеризирани при личните си лекари.

Сърдечна недостатъчност

Сърдечната недостатъчност е сериозно хронично заболяване, при което сърцето не може да изтласква достатъчно кръв, за да отговори на нуждите на тялото. Сред най-често срещаните причини за сърдечна недостатъчност в Европа са коронарна болест на сърцето, инфаркт на миокарда (сърдечен удар), вродени сърдечни дефекти, увреждане на сърдечните клапи, предсърдно мъждене.

Често срещани рискови фактори за сърдечна недостатъчност са диабет, затлъстяване, тютюнопушене и високо кръвно налягане, като всички те са свързвани с водене на начин на живот, характерен за Западните страни.

Въпреки напредъка в медицината през последните 20 години, сърдечната недостатъчност има по-лоша прогноза в сравнение с най-разпространените видове рак и оказва дълготрайно неблагоприятно въздействие върху здравето и качеството на живот на пациентите и техните близки. В световен мащаб между 17 и 45% от пациентите, приети в болница със сърдечна недостатъчност, умират в рамките на 1 година, а повечето умират в рамките на 5 години от поставянето на диагнозата.

Симптомите на задух (диспнея) и силна отпадналост могат да ограничат работоспособността на пациентите или способността им да извършват обичайните си ежедневни дейности, което води до социална изолация, тревожност и депресия.

Разходите, свързани със сърдечната недостатъчност са много високи за обществото: изразяват се във висока честота на първоначална и повторни хоспитализации, и представляват значително бреме за пациентите и техните семействата. Това бреме вероятно ще нараства със застаряването на населението и все по-честото диагностициране на сърдечната недостатъчност.

Въвеждат се нови здравни технологии с доказано превъзходство спрямо общоприетия „златен стандарт“ за лечение с ACE инхибитор, които променят живота на пациентите със сърдечна недостатъчност и могат да намалят с 20% риска от сърдечно-съдова смърт и хоспитализация за сърдечна недостатъчност. Ранната диагностика и лечение на сърдечната недостатъчност са от съществено значение за удължаване живота на пациентите и подобряване на неговото качество. Това води като цяло до подобряване на здравните и респективно демографските показатели в тази група пациенти.

Симптоми на сърдечната недостатъчност

Не всеки пациент със сърдечна недостатъчност ще има едни и същи симптоми. Много от симптомите на сърдечната недостатъчност не са характерни само за нея и могат да бъдат резултат и от други заболявания. При наличие на някой от изброените по-долу симптоми е добре да се проведе консултация с лекуващия лекар.