Сянката на кризата през последната година научи българина да обръща повече внимание на психичното си здраве и благосъстояние. Това сподели в навечерието на празниците Биляна Караджова- психолог и координатор на Контактния център за психологическа подкрепа в Пловдив.

Първият в страната център за подкрепа на населението във връзка с последиците от пандемията при Секретариата на Областния съвет на БЧК води вече близо година живот в града под тепетата. За този период от време услугата стана разпознаваема, а много хора не само от Пловдивско, но и от цялата страна търсиха безкористната подкрепа от 13-те психолози и психиатри - доброволци на Български червен кръст. 

В края на календарната година разговаряме с Биляна Караджова, за да разберем как последните 12 месеца се отразиха на българите и тяхното психично здраве. Вижте какво споделя тя пред TrafficNews:

-Здравейте, Караджова! Нека започнем разговора с малко статистика – колко души потърсиха Центъра за подкрепа тази година?

-Здравейте! Първо искам да спомена, че контактният център работи в тази форма действително една година, но той има своята предистория, когато започна пандемията. Тогава имаше друга програма, която беше най-бързата опция за действие от наша страна. През 2021 година вече се разгърна в по-широка и добра светлина, като направихме и софтуер за едновременно поемане на повече обаждания и връщане на пропуснати такива. Същевременно можем да се срещаме в онлайн среда лице в лице  с хора, които се нуждаят от последваща подкрепа.

Тази година, няма да е смело от моя страна, ако кажа, че сме получили между 680 и 700 обаждания. Като времетраене разговорите варираха от 15 до 50 минути – с което влизаме в рамките на типична консултация.

Получавали сме обаждания от цялата страна, както големи градове, така и малки населени места.

-Какви групи хора най-често се нуждаеха от подкрепа и налагаха ли се допълнителни консултации за повечето от тях?

- Преобладават обажданията от жени, те представляват около 43%. Мъжете са близо 33%. Останалите проценти са пожелали да останат анонимни за пола си.

Имали сме и неколкократни видео срещи с хора за последваща подкрепа. Прави впечатление, че малко над половината, когато се обадят веднъж, ни търсят и втори, и трети път. Има и хора, които съвсем регулярно ни звънят. Това за нас е показател, че те получават помощ и се чувстват по-добре. Това ни води към мисълта, че успяваме да се грижим за тяхното психично здраве.

-Можем ли да направим разбор на преобладаващите проблеми, които тревожиха пловдивчани, а и българите като цяло през тази година?

-Чувството за самотност и изолация, поради различни поводи. Няма да ги изброявам, защото те са една палитра от множество причини, които всеки може да намери в ежедневието си.

Търсиха ни заради усещания за така наречената фонова тревожност – уж няма реален повод, но човек се събужда през нощта и усеща безпокойство, или пък както си работи и това се случва.

Наблюдаваше се и отключване на различни страхове, но те пак са свързани с някакво драматично събитие в живота. Когато стегнатостта започне да пада, може да се появят последствия. Например – стоял си вкъщи година, година и половина. Изведнъж излизаш навън и разбираш, че всъщност има доста „опасности, които те грозят“. Това са псевдо опасности, с които иначе сме привикнали. Да речем появява се тревожност, че някой може да те блъсне , докато шофираш или пресичаш, защото движението ти се струва много натоварено. И изведнъж уж от никъде, се появяват различни страхове. Тук включвам страхове и от болести. Ако с подобни неща не се работи навреме, може да се задълбочат.

-Разхлабването на мерките повлия ли успокояващо за психиката на хората?

-Самото отваряне и отпускане на възможностите да бъдем „навън“, не заличават нанесените щети в рамките на година и половина.

„Ти си ваксиниран и можеш да излезеш“ не изтриват онова, което се случваше от март на 2020 насам. Да, това е една предпоставка човекът да започне да се чувства по-леко. За съжаление обаче може да бъде и отключващ фактор на нещо, което се е трупало и е назрявало с времето.

-Търсиха ли ви българите за подкрепа относно проблеми, които не са обвързани с COVID-19?

-Да.  И като казвам да, то по някакъв начин случаите пак са били свързани с COVID. Това все пак е нашето ежедневие и неминуемо проблемите са повлияни от кризата. Имали сме случаи на млади хора, които са останали трайно без работа, а впоследствие са се  изолирали от социалната си среда. Ако това продължи дълго време, може да се случи загуба на увереност, че когато отидат на интервю, ще се представят добре и ще бъдат наети. Стъпка по стъпка те влизат в една спирала, която ги отвежда надолу и завихря със себе си съмнение в способностите, загуба на нормална комуникация, загуба на социална среда. Оттам може да се отключи тревожност и да последва депресия или други сериозни състояния.

-Търсиха ли ви близки на засегнати от пандемията, които искат подкрепа, а не знаят как да я окажат?

-Случвало се е няколко пъти, но така работата ни много се усложнява. Самият страдащ човек е този, който трябва да осъзнае необходимостта от подкрепа и да я потърси. Психичните процеси са твърде специфични и деликатни, че да очакваме ако друг заведе страдащият, процесът да е пълноценен.

Много е важно на близките да се обяснят възможностите, които имат, за да окажат подкрепа. Разговор, че има как да се помогне на страдащия, воден в насока, че може да опита среща с психолог. Но този разговор трябва да бъде воден в стила на - „тук съм“, „до теб съм и ще те подкрепям, обаче ти сам трябва да го направиш“. В никакъв случай това не бива да бъде менторско, заканително или с размахване на пръст, а по разбиращ начин.

-На база вашия професионален опит, може ли да заключите как 2021 година се отрази на глобалното психично здраве?

- Според мен тези трудни времена обърнаха внимание на хората, че е еднакво важно да се грижим както за физическото, така и за психическото състояние. Да не говорим колко често едното е потърпевшо от другото.

-Нека завършим този разговор с позитивизъм! Какво бихте пожелали на себе си и на всички онези, които някога са ви търсили или ще ви потърсят помощта на Центъра в бъдеще?

-Пожелавам здраве, изобщо във всичките му измерения. Пожелавам повече обич. На първо място обич към самия себе си, защото когато човек усеща това, е в състояние да проявява обич и към заобикалящия го свят. Говоря за онази обич, за която пише Ерих Фром, и ми се иска повече хора да я изпитват, защото така ще живеем на едно много по-добро място. Пожелавам също вяра, че можем и ще бъдем! Желая и широки личностни хоризонти на себе си и всички хора! И знаете ли, обикновено, когато си пожелавам разни неща, казвам „сбъдна се“. Искам да завърши така и този разговор – Сбъдна се!