Депресията е все по-често срещано заболяване и сред подрастващите. За това алармират психолози и детски педагози. Още през април тази година доклада на Oрганизацията за икономическо сътрудничество и развитие показа 100% ръст на опитите за самоубийства сред ученици.

Червен сигнал или рискови фактори за извършване на самоубийство са наличие на тежко психично или физическо заболяване, алкохолна или наркотична зависимост, предишен опит, както и социално-демографски фактори, пише NOVA.

„Самите деца или подрастващите във възрастта между 14-18 години трудно могат сами да идентифицират проблема и още по-трудно да го докладват. В юношеска възраст се явяват дебютните продроми, предварителните, много ранните прояви на големите психични заболявания, които са шизофренията и биполярната болест. За огромно съжаление, те се развиват прогресивно в зряла възраст”, обяснява проф. Дроздстой Стоянов, ръководител на катедра „Психиатрия и медицинска психология” в Медицински университет-Пловдив.

И въпреки че в учебните заведения на разположение има детски психолог, обученията на тема „психично здраве” се оказват недостатъчни, смятат психолози.

„Идентификацията на рисковото поведение сред децата обикновено се случва посредством тяхното поведение. + два са моделите, единият модел е, когато детето става агресивно и неконтактно, в смисъл, че не се поддава на команди, на насоки, в другия случай - детето се затваря в себе си, не общува със съучениците си”, казва Елена Кърпачева, директор на 22 СЕУ „Георги Стойков Раковски”.

От първата част на доклада на ОИСР през април става ясно, че и физическата, и вербалната агресия и насилието между учениците, драстично са нараснали. „Тревожното напоследък, аз не само като директор, но и като психолог наблюдавам тази зачестила депресивност, депресивните състояния при децата, които понякога се проявяват нехарактерно като агресия. Освен това все повече намалява възрастта на паник атаките, особено при момичетата”, посочва още Кърпачева.

Липсва регулация в сферата, повтарят от години специалисти. А това се оказва проблем и за пациенти, и за лекуващи. „В никакъв случай Законът за здравето не създава забранителен, следователно ексклузивен режим и ексклузивен текст, който да забранява участието на здравната каса като средство за финансиране и смятам, че е едно дълбоко ощетяване на пациентите това, че няма клинични пътеки в областта на психиатрията”, добавя проф. Стоянов.

От четири години съществува и Национална стратегия за психично здраве, която включва различни мерки за подобряване в областта на психичното здраве.