Д-р Десислава Белчева е специалист по Клинична алергология. Завършва медицина в МУ-гр.Пловдив. Специализира Клинична алергология в УМБАЛ “Александровска“ гр.София. Към момента е част от екипа специалисти в Медицински център „Евромед център“ град Пловдив и отговаря за алергологичните тестове в Германско-български лаборатории „Зинвест“.
 
-Какви са най-честите алергии през сезона на цъфтежите и как се проявяват те?
 
-С настъпването на пролетта и затоплянето на времето започва цъфтежът на растенията и отделянето и разпространението във въздуха на полени. Поленовите зрънца на растенията са невидими за човешкото око, но белтъкът, който те съдържат провокира различни оплаквания от страна на очите и дихателната система на алергично болните пациенти- като сърбеж, зачервяване и сълзене от очите, сърбеж в носа, пристъпно многократно кихане, обилна водниста секреция или запушване на носа. Това са проявите на алергичен риноконюктивит. Други възможни оплаквания са поява на задух, кашлица, свиркащо дишане и стягане в гърдите при пациентите с поленова бронхиална астма. При някои пациенти е възможна и поява на обриви по кожата при контакт с растения.

Растителните видове, които предизвикват алергии зависят от географското местоположение. Много са дървесните видове у нас предизвикващи алергични реакции, но чести виновници са полените от леска, елша, бреза и габър, бук, дъб, липа, ясен. От тревите чести алергени са полените на тимотейката, ливадната ливадина, ежова главица, житни култури. Полените на плевели като амброзия, пелин, живовляк, щир са провокатори на алергични реакции през лятото и ранната есен.

При част от пациентите с поленова алергия се наблюдава и т.нар. орален алергичен синдром, изразяващ се в сърбеж в устата или изтръпване на устни, език, стягане в гърлото по време на консумация на сурови плодове и зеленчуци. Най-често тези реакции са краткотрайни, поради изключителната чувствителност на алергените към храносмилането. Обработените форми на тези храни обикновено не се способни да предизвикат симптоми. Тези реакции се дължат на кръстосаната реакция на растителния протеин с въздушните алергени. Алергичните към брезовия полен пациенти, могат да имат симптоми на орален алергичен синдром при консумация някои сурови плодове като ябълка, киви, круши, банани, череши, зеленчуци- целина, морков, подправки- магданоз, копър.

За нашата страна месеците юли-август, но също и октомври-ноември са с най-подходяща температура и влажност за развитие на плесени и отделянето на образуваните от тях спори във въздуха. Плесенните спори като атмосферни алергени са в пряка зависимост от редица географски и климатични фактори. За Европа от най-голямо знечение  като причинители на респираторна алергия са плесените Alternaria, Penicillium, Cladosporium, Aspergillus. Много пациенти смятат, че ако в дома им няма плесени, то няма как те да са причина за оплакванията. Това не важи за пациентите алергични към плесени, защото те се развиват в околната среда върху органични вещества: отпадъци, дървесина, плодове, хранителни продукти и спорите им се разпростаняват по въздуха.

През пролетно-летните месеци нарастват случаите на ужилвания от оси, пчели, стършели, ухапванията от комари. Алергичните реакции могат да варират от широка локална реакция с  изразен и дълго задържащ се оток със зачервяване над 5 см в диаметър до симптоми на мълниеносно протичаща животозастрашаваща анафилаксия.

От важно значение е това, че симптомите при поленовите алергии, засягащи дихателната система много наподобяват на респираторни инфекции и ако алергичната реакция се случва за първи път в живота на човек,  трудно би било той сам да се ориентира, че се касае за алергия. За разлика от инфекциите, засягащи дихателната система, при алергичните прояви, липсва повишаване на телесната температура, мускулни или ставни болки. Затова при симптоми, които се повтарят през сезона на цъфтежите е уместна консултация със специалист алерголог, който да насочи към точните изследвания, с помощта на които да се открие провокиращия агент, да се постави диагноза и да се започне навременна терапия.
 
-Какви са основните причини за увеличаващата се честота на алергичните болести?
 
Честотата на атопичните заболявания нараства непрекъснато в световен мащаб, както в развиващите се, така и в развитите страни, като по данни на СЗО алергиите са на четвърто място сред хроничните заболявания. Времето, за което се повишава честотата на алергични заболявания е твърде кратък, за да може тази промяна да се дължи само на генетични фактори. По-скоро е следствие на фактори от околната среда, повишаващи риска при генетично предразположени индивиди, чрез взаимодействие между ген и околна среда.

Според “хигиенната хипотеза“, официално предложена от David Strachan през 1989 год.- контактът в ранна детска възраст с определени микроорганизми от околната среда, които са еволюирали успоредно с хората и животните, подпомага развитието на толеранс на имунната система. С намаляването на броя на членовете в семейството, увеличаването на удобствата в домакинството и повишаване на стандартите за лична хигиена, децата се отглеждат в среда, лишена от точно тези микроби, които подпомагат развитието на имунен толеранс. В тази връзка хигиенната хипотеза се свърза и с други заболявания, различни от алергичните-напр.автоимунните болести. 

От съществено значение за имунния толеранс на човешкия организъм е ненарушената епителна бариера на кожата, дихателния и стомашно-чревния тракт. Наруши ли се тази първа защитна линия на тялото, това улеснява проникването на агенти от външната среда като бактерии, гъби, алергени. Какво би могло да наруши тази бариера? Разнообразие от химични агенти в ежедневно използвани от нас козметични продукти, в преработените храни. 

Изменението на климата се смята за най-голямата заплаха за човешкото здраве. Парниковият ефект, както и глобалните температури се повишават, причинявайки по-чести и интензивни горещини, горски пожари, наводнения, суша, променени модели на валежите, урагани, гръмотевични бури. Тези екстремни метеорологични явления имат пряко и косвено въздействие върху имунната система, което води до алергични заболявания поради излагане на полени, плесени и други замърсители на околната среда. Освен това изгорелите автомобилни газове и фините прахови частици правят поленовите зърна по-агресивни към епитела на дихателните пътища.
 
-Каква е ролята на лабораторните изследвания в диагностицирането и управлението на алергиите през този период?
 
-Периодът, през който пациентът има оплаквания, дължащи се на алергия, не е удачен за провеждането на кожно-алергични проби. При тези проби се осъществява контакт на предполагаемите алергени с клетки, намиращи се в епидермиса на кожата, които участват в алергичното възпаление. Тези проби представляват опит за „имитация“ на алергичната реакция на ниво кожа и показват степента на дегранулация на клетките на алергичното възпаление при контакт с алергена. Ако пациентът е с алергични симптоми и в този момент бъдат провеждани кожно-алергични проби с предполагаемите за него алергени, то тогава има риск алергичната реакция да се задълбочи. Именно за това през пролетно-летните месеци се избягва провеждането на кожно-алергични проби при пациенти, при които се подозира поленова алергия. Кожно-алергичните проби с инхалаторни алергени е по-уместно бъдат проведени през есенно-зимния сезон, когато във въздуха няма наличие на полени, съответно пациентът с поленова алергия няма оплаквания, провокирани от тях.

За провеждането на кожно-алергични проби е необходимо да се спре за 3-5 дни терапията с приемани през устата антихистамини, кортикостероиди, защото тези медикаменти потискат кожната реактивност. А именно това са основните групи медикаменти, които се предписват за овладяване на алергичните реакции.

Целогодишно могат да се провеждат т.нар. кръвни тестове за алергия. През поленовия сезон е за предпочитане да се провеждат именно такъв тип тестове, които не представляват риск за пациента. При тези тестове се изследва нивото на специфични серумни IgE антитела в кръвта на пациента. През първите години на поленовата сенсибилизация при хора с лека и умерена свръхчувствителност обикновено тези антитела са в норма преди цъфтежния сезон. Следва бързо покачване и достигане на максималните за индивида стойности около 15 дни от началото на цъфтежа на растенията при съответната сенсибилизация. Високите нива на специфични антитела се задържат няколко месеца, след което постепенно спадат до нормални стойности или малко над тях. Най-ниски са непосредствено преди началото на следващия поленов сезон.  Посредством кръвните тестове за алергия чрез еднократно взимане на много малко количество кръв могат да се установи сенсибилизация както към полени, така и към много други алергени-домашен прах, плесени, храни, инсекти.

Кръвните тестове за алергия имат предимство и в случаите, когато пациентът има кожни обриви в зоната, в която се провеждат тестовете. В случаите, когато подозираме алерген, довел до тежка и животозастрашаваща алергична реакция, като анафилактичен шок или оток на гласните връзки, по възможност е добре да се направи първо кръвен тест. Разбира се има алергени, за които не са налични кръвни тестове, като голяма част от медикаментите например.

„Атопия“ е термин в алергологията, който означава „генетично обусловено предразположение към развитие на алергични реакции“. Тоест изследвайки се за алергия, без значение от вида тест, ние можем да разберем към кои субстанци от околната среда сме склонни да развием алергична реакция. Специалистът алерголог е този, който може чрез подробна и насочено снета анамнеза, да установи кои от тези положителни реакции имат отношение към конкретните оплаквания на пациента или с други думи казано, кои от положителните реакции имат клинично значение и кои ни информират единствено и само за сенсибилизация, която би могла в бъдеще да се изяви и клинично. Затова е добре алергологичните тестове да бъдат направени след консултация със специалист. Той да е този, който да назначи най-подходящите тестове и съответно да разтълкува резултатите, получени от тях.
 
-Каква е връзката между алергичния ринит и други болести на дихателната система, като например астма или синузит?

-Съществува понятието “eдинен дихателен път“, което показва, че носната и бронхиалната лигавица имат структурно сходство и функционално си взаимодействат. Това са хронични възпалителни заболявания, при които са налице сходство в клетките, медиаторите и цитокините, които участват в алергичните реакции. Модулирането на назалното възпаление може да окаже положително влияние върху долните дихателни пътища. Затова е от особена важност своевременното диагностициране и лечение на алергичния ринит, като по този начин може да се предотврати изява на бронхиална астма.  Когато вече има поставена диагнозата Бронхиална астма и тя е придружена от алергичен ринит или риносинуит, лечението им е успоредно, защото се постига по-бърз и по-добър контрол на астмата. Около 80% от астматиците имат алергичен ринит, и около 40% от пациентите с алергичен ринит развиват в даден етап от живота си Бронхиална астма.
Около 30% от пациентите с остър синуит и около 60% от пациентите с хроничен синуит имат алергичен ринит. Назалната алергия предизвиква оток на лигавицата в синусите, което нарушава дренажа им, вследствие настъпват анаеробни условия в синусните кухини, което води до бактериална пролиферация.
 
-Възможно ли е да се разхождаме спокойно навън сред природата през пролетните и летните месеци ако имаме поленова алергия?

-Голяма част от пациентите със сезонен алергичен ринит или поленова Бронхиална астма изпитват страх да излизат навън през пролетните и летните месеци, защото това провокира техните симптоми и нарушава значително качеството им на живот. Освен медикаментите, които контролират  симптомите на алергия, съществуват и средства за „обучение“ на организма да не реагира със свръхреакция на обичайни елементи от околната среда, каквито са полените. Това е алерген-специфичната имунотерапия, която има за цел да промени хода на болестта, като значимо се намалят симптомите на алергичния пациент, а с това и прилаганите симптоматични средства. Тази терапия осигурява траен контрол върху симптомите. Освен това тя намалява риска от нова сенсибилизация и от развитието на бронхиална астма. Дали пациентът е подходящ да провежда такава терапия и подборът на алергена, с който тя да се провежда, е решение, което се взима от специалиста алерголог, който е събрал цялата необходима информация за здравословното състояние на пациента като налични придружаващи заболявания, както и приемани ежедневно медикаменти.  

Час за консултация с д-р Белчева може да запазите ТУК

Изследванията и локациите на лабораториите, може да откриета на: https://synwest.bg/