Проф. Федя Николов е началник на Клиниката по кардиология в УМБАЛ „Свети Георги” от 2007 г. През 1990 г. той печели конкурс за асистент в Кардиологична клиника на ВМИ - Пловдив. През 1989 г. защитава специалност по вътрешни болести, а през 1991 г. - специалност кардиология. През 2010 г. магистратура по Здравен мениджмънт.

Същата година защитава дисертация на тема "Ранни и късни резултати при лечението с АСЕ инхибитори на ОМИ”. През 2003 г. печели конкурс за доцент към клиниката по Кардиология на МУ - Пловдив. Професор е от 2011 г. Има около 70 публикации в областта на миокардния инфаркт, артериалната хипертония, сърдечната недостатъчност и дислипидемията.

Преминава курсове на обучение в град Есен в Германия и в град Минеаполис, САЩ. Член на Управителния съвет на Националното дружество по кардиология, член на Дружеството по инвазивна кардиология, член на Европейското кардиологично дружество, Европейското дружество по ехокардиография, сърдечна недостатъчност, артериална хипертония. Fellow ESC, специалист по хипертония към Европейското дружество по хипертония.

-Проф. Николов, какви опасности ни дебнат при рязкото застудяване, което вещаят синоптиците в следващите дни?

- Рязкото застудяване е особено неблагоприятно за сърдечно болните. Тези хора трябва да стоят на топло и да се обличат добре, когато излизат. Ако са изложени на студ, това се отразява неблагоприятно в няколко посоки. Най-общо може да се каже, че студът предизвиква спазъм на съдовете. Обикновено през зимата стойностите на кръвното налягане са по-високи и понякога се изисква малко покачване на дозата на медикаментите. Това е свързано от една страна със спазъма, който предизвиква студът, а от друга – със спецификата на диетата. През зимата традиционно се консумират по-солени, висококалорийни, мазни храни. Пие се повече алкохол. Това са все фактори, които допринасят за покачване на кръвното налягане и по-трудния му контрол. Може би повечето празници през декември и януари също се отразява и се забелязва покачване на  сърдечно-съдови заболявания.

Студът се отразява неблагоприятно и на пациенти, които имат исхемична болест на сърцето. Те са склонни към т.нар. коронарен спазъм, който, в зависимост от степента и продължителността си, може да предизвика гръдна болка и дори инфаркт.

Друг момент е вероятността студът да променя кръвосъсирването (коагулацията) . Това може да доведе до повече емболии и съдови инциденти. Заради студа зачестяват и белодробните инфекции при сърдечно болните. Това им се отразява крайно неблагоприятно, защото се натоварва работата на сърцето. Покачването на кръвното, неконтролирането му рефлектира и върху по-високата честота на мозъчния инсулт.

Така че ако не съумеем да се предпазим от студа, той може да изиграе неблагоприятна роля за здравето на сърдечно болния.

- Какво ще посъветвате хората, особено тези със сърдечни проблеми?

- Да се обличат добре, да стоят повече на топло. Можем да увеличим по-калоричната храна, която дава повече енергия, въглехидратите. И мазнините дават енергия, но за сърдечно болните не са много полезни. Все пак мазнини от растителен произход могат да се имат предвид. Умереното движение подобрява циркулацията, но доколко позволява сърцето – при всеки човек е индивидуално. Витаминозната храна също подобрява защитните сили на организма и ни предпазва от инфекции. Може да се обсъди при по-тежко болни, които са на легло и с понижен имунитет, да се прави профилактично противогрипна ваксина. Макар че вирусите са много изменчиви и е въпрос на шанс да улучим точно този щам, който ще ни нападне. Добре е също да се избягва контакт със заразно болни.

- При вас има ли увеличение на сърдечно болните пациенти?

- Нашите пациенти са с много заболявания. По-често забелязваме скок на белодробните инфекции, които влошават сърдечния статус. И това е най-честата причина да се влошават сърдечно болните през зимата. Обикновено обаче те са предпазливи, стоят си повече вкъщи, пазят се, което намаля риска да попаднат в болницата.

- Пролетта какви проблеми отключва?

- Има пролетна умора, повече психични заболявания през тъмните месеци на годината. Но когато пролетта напредне, разцъфнат дръвчетата, храната става по-витаминозна, това е подем както за природата, така и за организма. Тогава нещата си идват на мястото. Мога обаче да споделя категоричното си мнение, че смяната на часовото времето не се отразява благоприятно върху здравето на хората. Стереотипът се променя, работоспособността ни също. И заболеваемостта се увеличава.