Във време, когато светът се възстановява от дългите последици на пандемията от COVID-19, а опасността от нови зарази дебне зад всяко международно пътуване, уважаваният инфекционист проф. д-р Олиана Бойкинова, дм, изнесе вдъхновяваща лекция на тема „Инфекциозните болести – социалнозначими заболявания“. Поводът бе процедурата по заемане на академичната длъжност „професор“, но събитието прерасна в истински урок по история, медицина, хуманност и обществена отговорност.

В залата присъстваха представители на академичната общност, медицински специалисти, студенти и граждани, които изслушаха ръководителя на Клиниката по инфекциозни болести към УМБАЛ „Свети Георги“ и университетски преподавател с над четири десетилетия, посветени на борбата със заразните болести.

История, от която не сме се поучили напълно

В началото на лекцията проф. Бойкинова върна аудиторията в миналото – към епохите, когато инфекциозните болести са били изключително сериозна заплаха.

„Измъчвайки човечеството от хилядолетия, тяхното разпространение е било различно през годините, като най-лошият сценарий са опустошителни пандемии, довели до милиони човешки жертви и икономически последствия. За съжаление през 1996 г. Световната здравна организация (СЗО) изрази загриженост, че над 17 млн. души всяка година умират от инфекциозни заболявания. COVID-19 изведе тази реалност на преден план в общественото съзнание”, посочи проф. Бойконова.

Тя припомни на присъстващите зловещия отзвук на петнистия тиф, холерата, проказата и едрата шарка, които в миналото са причинявали масови страдания и социална изолация. Представи исторически примери за големи пандемии, които са променили хода на човешката история – от „Черната смърт“ през 14 век, която унищожава близо 1/3 от населението на Европа, до грипната пандемия от 1918 г., отнела повече животи от Първата световна война.

COVID-19 – новото лице на старата заплаха

Особено внимание бе отделено на пандемията от COVID-19, която постави хиперглобализирания свят в състояние на парализа. Проф. Бойкинова представи тревожни данни от работата на Инфекциозна клиника. В рамките на три години, изключително напрегнати за целия персонал, през клиниката са преминали повече от 13 800 пациенти с COVID-19. От тях повече от 5600 са стационарните, останалите са амбулаторни. Половината от болните са били със среднотежки клинични форми, над 36% в тежко състояние, 8.8% са интубирани. Най-много смъртни случаи са регистрирани през 2022 г. – 28  процента.

„Най-рискова е възрастта на пациентите над 65 години по обясними причини – множеството придружаващи заболявания”, отбеляза инфекционистът.

Тя акцентира и върху т.нар „дълъг COVID“ (long COVID) – комплексен синдром, който засяга между 50% и 80% от преболедувалите, според различни международни изследвания. При тези пациенти може да има дълготрайни оплаквания като умора, обща слабост, главоболие, нарушение в концентрацията, косопад, задух, белодробна фиброза, нарушение на съня, нарушение в обонянието и вкуса, неврологична симптоматика, миокардни увреждания, храносмилателни смущения.

Инфекциозни болести на бъдещето: нова вълна или повтарящ се цикъл?

Лекцията разгледа и новите и възраждащи се инфекции, които вече заплашват глобалната здравна сигурност – SARS, MERS, ебола, зика, западнонилски вирус, както и завръщането на болести, които смятахме за преборени като морбили и дифтерия. Проф. Бойкинова посочи и лайшманиозата, при която пловдивските специалисти наблюдават значителен ръст. От началото на годината досега в Клиниката по инфекциозни болести са постъпили 9 пациенти с това заболяване.

Представени бяха Ебщайн-Бар и Херпес зостер в детската възраст. Проф. Бойконова отбеляза също, че обривите понякога са трудни за диагностициране. В последните години в клиниката са лекувани много пациенти с варицела. Наблюдават се и редки усложнения с остър респираторен дистрес, който е причинил смъртта на млада жена. Две деца с много тежка хеморагична форма на варицела пък са били спасени благодарение на общите усилия на специалистите от Инфекциозна клиника и Клиниката по педиатрия. Проф. Бойкинова и колегите й са лекували и пациент с маймунска вариола, завърнал се от Италия. За щастие мъжът е напълно възстановен.

„Последните няколко десетилетия поставиха началото на безпрецедентна ера на технологични, демографски и климатични промени. Глобалните промени увеличават риска от огнища на инфекциозни заболявания, въпреки подобрените санитарни условия и достъпа на здравни грижи, довели до значителен напредък в световен мащаб”, заяви проф. Бойкинова.

Послание към бъдещето: Да не повтаряме грешките на миналото

В заключение проф. Бойкинова изтъкна, че инфекциозните болести няма да изчезнат, независимо от технологичния напредък. „Светът трябва да отговори на новите предизвикателства още при тяхната поява и да се обогати с нови научни знания и нови методи. Световната здравна организация дава възможност на всички партньори да обменят знания, опит и научни ресурси. Бързият прогрес на медицинската наука и практика, в съчетание с адекватни политически и икономически мерки, ще допринесат за постигане на контрола над инфекциозните заболявания. Да съхраним здравето на хората – това е нашата визия за бъдещето”, обобщи тя.