В четвъртък 42-годишният Пейо застана на ръба на Тунела в Пловдив и блокира движението в града за шест часа. Сцената предизвика напрежение, медийно внимание и притеснение сред гражданите. Но зад тази отчаяна постъпка стои не просто лична драма, а цяла система, която не успява да улови и подкрепи най-уязвимите свои членове.
„Тези хора не трябва да са по улиците, те трябва да бъдат подкрепени от социалните служби. Но вместо това ги оставяме на самотек“, казва пред TrafficNews психиатърът д-р Веселин Герев.
Според него основният проблем е, че институциите не комуникират помежду си. След като пациентите излязат от психиатрична болница, често няма кой да поеме грижата за тях. Не се проследява дали приемат медикаменти, имат ли подслон, социална подкрепа или достъп до дневни грижи.
„Психиатричната клиника не е социален дом. Там се лекуваш, но после трябва някой да поеме щафетата. А социалните служби в България не издирват активно хора с психични проблеми“, обяснява Герев.
И подчертава, че България разполага с модерни лекарства и обучени специалисти, но грижата спира там, където започва животът извън болничните стени. Закриването на психиатричните диспансери в края на 90-те години остави хиляди пациенти без контрол, без наблюдение и без възможност за ресоциализация.
„Преди имаше социални работници, дневни стационари, трудотерапия. Днес това липсва. А в състояние на психоза човек няма права – защото не може да ги упражни. Но по закон… му ги даваме“, подчертава д-р Герев.
Също така законодателството защитава правото на личен избор дори при тежки психични състояния. Това създава парадокс – лекарите не могат да приложат лечение, дори когато пациентът е в опасно състояние, ако няма съдебно разрешение. А то често се бави седмици.
„Имаме нужда от специализиран прокурор по лечението, който да действа спешно при кризисни ситуации“, настоява Герев. И допълва, че докато няма връзка между клиниките, социалните служби и закона, такива случаи ще продължат. И няма да са новина, а ежедневие.
Темите на Traffic News
