Учени от Националната лаборатория в Лос Аламос (САЩ), Института за ваксини Дюк (САЩ) и Университета в Шефилд (Обединеното кралство) откриха нова мутация в коронавируса SARS-CoV-2. Резултатите от изследването са публикувани в bioRxiv.

Една от основните характеристики на вируса Covid-2019 е бързото му разпространение, което осигурява на вируса широки възможности за естествен подбор.

Ако при грип, където мутациите се случват бавно, натрупвайки се в протеина на хемаглутинина по време на сезона на грипа, при новия вирус, този процес, поради глобалното разпространение, се появява по-бързо.

Учените, които са разработили аналитичен тръбопровод за проследяване на мутации в SARS-CoV-2 в реално време, отброяват 14 мутации, които се натрупват в гена на РНК на вируса.

Мутациите се изследват с помощта на структурно моделиране. Най-голямото притеснение у учените предизвика мутацията на Spike D614G, началото на разпространението, на която беше регистрирано в Европа. Спайкът е същият протеин, който се намира на външната обвивка на вируса, образувайки протеинови шипове и участва пряко в инфекцията на човешките клетки чрез взаимодействие с АСЕ2 рецептора. Този протеин е целта на повечето стратегии за ваксинация и терапия на базата на антитела. Но непредвидените мутации на Спайк могат да пречат на разработването на ваксина или лекарство, основаващо се на блокиране на това взаимодействие.

Според една версия D614G засяга епитопа - онази част от вируса, която се разпознава от имунната система и с която човешкото тяло е в състояние да се бори. Мутацията може да наруши този процес и да даде коронавирусна резистентност срещу придобития имунитет.

Според друга хипотеза, мутация засяга друг епитоп, участващ в антитело-зависимото усилване на инфекцията (ADE), което възниква, когато вирусът се свърже с антитела, които не го неутрализират. Патогенът свободно навлиза в клетката, мутантът може да засили ADE.

Разгледана е и третата версия, според която мутацията може да дестабилизира взаимодействието между компонентите на ACE2 протеина, което влияе върху способността на вируса да инфектира клетката.

Снимка: Александр Корольков