Микропластмасовите частици лесно проникват в тъканите и затова учените се стремят да разберат какви рискове носят за здравето ни. Специалистите ги изследват върху миниатюрни модели на органи и върху животински модели, за да добият по-ясна представа за ефектите им върху хората. Въпреки това повечето опити използват по-високи концентрации на микропластмаси от тези, на които хората реално са изложени.

Малко италианско изследване открива следи от микропластмаса в мастни натрупвания, отстранени при операции за отпушване на артерии. Пациентите били наблюдавани почти 3 години след процедурата. Тази операция, наречена каротидна ендартеректомия, намалява риска от бъдещи инсулти.

Учените проследили 257 пациенти за 34 месеца и установили, че близо 60% имат полиетилен в артериите си, а около 12% – и поливинилхлорид (PVC).

Полиетиленът е най-разпространеният пластмасов материал и се използва за торбички, бутилки и опаковки. PVC се среща както в твърда, така и в гъвкава форма и се използва в тръби, настилки, опаковки и много други продукти.

Лабораторни изследвания показват, че микропластмасите могат да предизвикат възпаление и оксидативен стрес в сърдечните клетки, да нарушат функцията на сърцето, да повлияят на сърдечния ритъм и дори да причинят белези в тъканите.

Данни от наблюдателни проучвания също сочат, че хора, които са изложени на замърсяване с пластмаси са с по-висок риск от сърдечно-съдови заболявания.

В италианското изследване пациентите, в чиито артериални плаки са открити микропластмаси, били 4,5 пъти по-склонни да получат инсулт, инфаркт или да починат от различни причини в рамките на 34 месеца, в сравнение с хората без следи от пластмаси.

Частиците били открити и в имунните клетки (макрофаги) и в мастните плаки. Освен това пациентите с микропластмаси имали по-високи нива на възпалителни маркери в изследваните тъкани.

Резултатите от изследването са публикувани в списание The New England Journal of Medicine.

Микропластмасите не се натрупват само в кръвта и артериите, но и в червата, белите дробове и други органи. Появата им в тъканите може да предизвика хронично възпаление, което с времето уврежда клетките и тъканите. Освен това някои видове пластмаси съдържат химикали, които могат да нарушат хормоналния баланс, да повлияят на имунната система и дори да повишат риска от различни заболявания.

Освен директното влияние върху органите, микропластмасите могат да пренасят токсини и микроби, които се прикрепят към тях по време на околната среда. Когато тези частици попаднат в организма, те могат да прехвърлят вредни вещества в клетките и да усилят възпалителните процеси. Това е особено опасно за сърдечно-съдовата система и за мозъка, където възпалението може да ускори стареенето на тъканите и да увеличи риска от хронични заболявания.