„Неудобни въпроси“ е мястото, където обсъждаме проблемите от нашето ежедневие. Всички ние преминаваме през различни етапи в живота си и опитът, който черпим от трудностите ни би могъл да е от полза за намиращите се в подобна ситуация. И понеже вярваме, че рубриката ще помогне на много от нашите читатели, задавайте спокойно вашите въпроси. На тях отговаря клиничният психолог Карина Тонева и както етиката налага, запазваме анонимността на всеки от вас. 

 

 

Тази седмица в „Неудобни въпроси“ получихме имейл от загрижената сестра на един пловдивчанин:

Брат ми е на 40. В последните няколко месеца е изключително раздразнителен и често се ядосва за дреболии. Понякога дори ме плаши, защото продължително крещи и псува. Прави ми впечатление, защото винаги е пазел самоконтрол и никога не си е позволявал такова поведение. Не ми споделя всичко и не знам дали причината е в работата или вкъщи, но се притеснявам. Бих искала да поговори с някого, но ме е страх, че ако му предложа само ще го ядосам. Как да му помогна?
 
 
Гневът не е лоша емоция. В еволюционен план, той има съхраняваща функция, тъй като предпазва индивида от вреда. В днешно време обаче поведението, което хората показват, когато се чувстват ядосани, може да причини редица проблеми във всички сфери на сложното ни общество.
 
Кога гневът става проблем? Това се определя въз основа на интензивността и честотата на яростните изблици. Гневът става проблем тогава, когато започва да пречи в ежедневието. За да прецените дали брат ви се нуждае от специализирана помощ най-добре е дискретно да поговорите с хората от обкръжението му. Ето какво имам предвид:
 
1. Проблеми във връзката
 
Гневният човек най-напред създава конфликт вкъщи. За съжаление, семейството най-често става отдушник на всички видове проблеми. Ако сте достатъчно близки със съпругата или приятелката на брат си, попитайте я как се справя. Можете да дадете пример със ситуация, която показва вашето притеснение и да поискате мнението й. Така ще разберете на какви вълни е „настроено“ домакинството им. Партньорите на гневните хора са готови да споделят липсата си на удовлетвореност и интимност, но ще бъдат изключително предпазливи – урок, който са научили от трудните взаимоотношения.
 
2. Проблеми на работното място
 
В повечето случаи гневът води до проблеми и на работното място. Честа смяна на позиции, мъмрене от шефа, дисциплинарни наказания, оплаквания от колеги – всичко това са признаци на неадекватно справяне с гнева на работа. В някои случаи се наблюдават дори и кавги с клиенти. Ако познавате някой от по-близките колеги на брат си, предложете да излезете заедно – да отидете на събитие, което би представлявало интерес в тяхната сфера на работа. Когато човек има проблем на работата, не би приел подобни предложения, защото не иска да прекарва време с хората, които го дразнят. От причините, които ви даде можете да направите изводи за това какво става в офиса.
 
3. Здравословни проблеми
 
Когато не се справяме ефективно с емоциите си, това винаги се отразява на здравословното ни състояние. С други думи, тялото реагира на всичко, което става в психиката ни. Хронично разгневените хора отделят голямо количество хормони на стреса и в дългосрочен план това засяга здравето им. И понеже хората говорят много по-свободно за физическото, отколко за психическото си здраве, в тази сфера можете спокойно да задавате директни въпроси.
 
4. Проблеми в изпълнението на ежедневните дейности
 
Продължителният гняв не само кара хората да зарежат старите си хобита, които вече не им носят наслада, но и ги лишава от възможността да се справят с ежедневните задачи. Обикновени ситуации като това да чакаш на опашка в магазин или да попаднеш в трафик им причиняват изключителен стрес. Перспективата им е силно едностранна – те не успяват да видят ситуацията през друга гледна точка. Не възприемат например за нормално, че от стотиците коли на улицата винаги ще се намери някой да те изпревари от дясно – за тях това е лична обида.
 
5. Агресивно поведение
 
Освен физическата и вербална агресия, която лесно разпознаваме, гневните хора често изпадат и в пасивно-агресивно поведение. Например, в двойката единият от съпрузите може да наказва другия чрез мълчание. Или да тръшка вратите на шкафовете в кухнята, за да разбере партньорът му, че е ядосан. За тази форма на агресивно поведение е характерна липсата на директна комуникация. Хората, които използват тази стратегия, често се опитват да наказват или да получат съпричастност непряко и тайно саботират усилията на близките си.
 
 
И така, колко чест и колко интензивен е гневът на брат ви? Ако той ежедневно изпитва трудности във всички тези сфери наистина е препоръчително да посети психолог. Разбира се, отправянето на такова предложение трябва да е много внимателно – можете да използвате хумор или личен пример. Споделете, например, че вие самите се колебаете за такава стъпка и със сигурност ще предизвикате реакция, която ще ви подскаже как да фокусирате разговора върху него.