Най-мащабното международно проучване на хора, които боледуват от дълъг COVID е идентифицирало над 200 симптома и е накарало изследователите да призоват национална програма за скрининг.

Проучването установи, че безбройните симптоми на дългия COVID - от мозъчна мъгла и халюцинации до треперене и шум в ушите - обхващат 10 от органите на организма, а една трета от симптомите продължават да засягат пациентите в продължение на поне шест месеца.

Националната програма за скрининг би помогнала да се постигне по-добро разбиране на това колко хора са засегнати и вида на подкрепата, от която биха се нуждаели, казват изследователите. Те също така призовават за разширяване на клиничните насоки за оценка на пациенти със съмнения за дълъг COVID извън тестовете за сърдечно-съдова и белодробна функция.

"Много клиники за пациенти, преминали през COVID-19 във Великобритания се фокусираха върху дихателната рехабилитация. Вярно е, че много хора имат задух, но имат и много други проблеми и видове симптоми, за които клиниките трябва да предоставят по-цялостен подход", обяснява Атина Акрами, невролог от Университетския колеж в Лондон и старши автор на изследването, предава "Днес.бг".

Самата тя все още изпитва симптоми 16 месеца след заразяването с коронавирус, добавяйки: "Вероятно десетки хиляди пациенти с COVID страдат в тишина, несигурни дали техните симптоми са свързани с вируса или не."

Изследването, публикувано в списанието на Lancet’s EClinicalMedicine, анкетира 3762 души с потвърден или подозиран дълъг COVID от 56 държави. То идентифицира 203 симптома, от които 66 са проследени в продължение на седем месеца.

Най-честите симптоми са умора, неразположение след натоварване (където здравето на хората се влошава след физическо или психическо натоварване) и мозъчна мъгла. Други последствия включват визуални халюцинации, треперене, сърбеж на кожата, промени в менструалния цикъл, сексуална дисфункция, сърцебиене, проблеми с контрола на пикочния мехур, херпес зостер, загуба на памет, замъглено зрение, диария и шум в ушите.

Изследователите също така улавят прогресирането на симптомите с течение на времето. "След шест месеца повечето от останалите симптоми са системни - неща като регулиране на температурата, умора, неразположение след натоварване - и неврологични (засягащи мозъка, гръбначния мозък и нервите)", казва Акрами.

Респондентите със симптоми, продължили повече от шест месеца, общо 2454, казват, че са имали средно 13,8 симптома през седмия месец.

По време на заболяването си симптомите на пациентите засягат средно девет органи. "Това е важно за медицинските изследователи, които търсят основните механизми на заболяването, както и за лекарите, които осигуряват грижи и лечение, защото предполага, че те не трябва да се фокусират само върху една органна система", обяснява Акрами.

Около 22% от хората, участвали в проучването, съобщават, че не са в състояние да работят - уволняват се, вземат продължителен отпуск по болест или инвалидност или напускат - поради заболяването си. А 45% се нуждаят от намален график на работа.

Междувременно преглед, воден от изследователи от университета в Бирмингам и публикуван в Journal of the Royal Society of Medicine, установи, че тези, които са имали повече от пет симптома на COVID-19 през първата седмица на инфекцията, са изложени на значително по-голям риск от развитието на дълъг COVID, независимо от възрастта или пола им.

Отделно изследване отбелязва значителните щамове, които могат да бъдат поставени върху системите за здравеопазване и социални грижи през следващите години в резултат на усложнения, свързани с COVID, възникнали по време на острата фаза на заболяването сред пациентите, които са били приети в болница. Установено е, че половината от хоспитализираните с COVID-19 развиват поне едно допълнително усложнение по време на престоя си, докато една четвърт от пациентите са по-малко в състояние да се грижат за себе си, когато са изписани от болница, отколкото преди да са имали вируса. Това въздействие върху самообслужването е дори по-голямо при тези с неврологични усложнения като инсулти или менингит.

"Постъпването в болница с проблеми с дишането само по себе си не е усложнение, усложнението е ако получат пневмония или кръвен съсирек, или остра бъбречна травма", казва д-р Анемари Дохърти, почетен консултант по критични грижи в Университета в Единбург, който участва в изследването.

Проучването, публикувано в The Lancet, в което участват над 70 000 души в 302 болници в Обединеното кралство, установи, че най-честото усложнение е внезапното увреждане на бъбреците, което ги кара да не работят правилно. Това засегнало всеки четвърти от приетите в болница с тежка форма на COVID. Следват белодробни усложнения, като пневмония или тежко възпаление на белите дробове, което е засегнало около всеки пети пациент, както и сърдечни усложнения, като сърдечен удар, възпаление около сърцето или абнормен сърдечен ритъм, които са засегнали окобо 12% от заразените.

Въпреки че мъжете и хората над 60 години са най-често засегнати, 27% от 19- до 29-годишните и 37% от 30- до 39-годишните, които са постъпили в болница, също са имали поне едно усложнение.

"Всъщност бях наистина доста изненадан, защото очаквах същата връзка, каквато виждаме и със смъртта - с други думи - че усложненията ще засегнат предимно немощните и възрастни хора", казва проф. Калум Семпъл от Университета в Ливърпул, главният изследовател на изследването. "Наистина останах без думи, когато видях, че говорим за млади хора, които преди това са били в добра форма и са имали усложнения като остра бъбречна травма."

Той предупреди, че политиците трябва да вземат предвид риска от усложнения за оцелелите от COVID, а не само смъртните случаи, когато вземат решения за облекчаване на ограниченията. Например, някой с остра бъбречна травма ще изисква непрекъснато наблюдение и може да се наложи бъбречна диализа или трансплантация. Те също могат да бъдат изложени на повишен риск от сърдечно-съдови заболявания и остеопороза в по-късен живот, тъй като бъбреците им вече не регулират правилно кръвното си налягане и костните минерали.